Poslednata imperatrica полностью

- Двамата с принц Кун сме доволни от стратегията ви.

-      И когато формалностите приключат - каза Рандъл, - ще трябва да заминете направо за Дзъхол, за да бъдете със съпруга си.

-      Ще бъда ли добре дошла там? - попита Цъ Си.

Рандъл я погледна право в очите.

-      Ако искате да станете регент на Средното царство и да защитите управлението на сина си, трябва да отидете.

-      Принц Кун ще ни остави - обяви Цъ Си. - И ще ми разкажете повече за съдбата ми.

Тя понечи да изпрати девера си, но точно тогава един евнух в традиционно облекло отвори вратата към двора и влезе. При затварянето на вратата един порив на вятъ­ра угаси поне петдесет церемониални свещи.

-      Това е евнухът Ян, верен слуга на Су Шун - про­шепна Цъ Си на Рандъл.

-      Надявах се да ви открия тук - каза Ян, докато се клатушкаше по полирания под.

-      Че къде другаде да бъда в такъв велик ден? - отвър­на Цъ Си.

Ян се усмихна, показвайки зъбите си.

-      Изпълнявате задълженията си както винаги, императрице.

Евнухът забеляза очите на Рандъл и за момент оста­на като хипнотизиран. Рандъл се опита да се дръпне, но Ян настоятелно го помоли да остане.

-      Откъде си, воино?

Рандъл стрелна с поглед Цъ Си и тя отговори вместо него:

-      За съжаление това забележително създание няма глас.

-      Каква прекрасна гледка е само - промърмори Ян, сякаш бе гарван, кълвящ трупа на мъртво животно. - Толкова прекрасна.

-      Ако имате предвид очите, прав сте - великодушно рече Цъ Си. - Това е рядък дефект по рождение, подобно на албиносите. Но, уви, същата съдба, която е създала тези великолепни очи, е отнела възможността му да говори.

- И е толкова висок - почти с благоговение промълви Ян.

-      Достатъчно за него! - рязко каза Цъ Си. - Защо си тук, прислужнико?

-      Дойдох по заръка на Сина на небето - с дрезгав глас каза Ян. Като се наведе напред, сякаш се канеше да се поклони, евнухът рязко протегна ръка да сграбчи Рандъл за слабините. Но преди да успее да го докосне, Рандъл хвана китката му, изви я нагоре, извади меча си и замахна да отсече ръката му в лакътя.

-      Пусни! Пусни! - заврещя Ян като ранена котка.

-      Пусни го - нареди Цъ Си и Рандъл хвърли евнуха на земята. Цъ Си изгледа свирепо пратеника на Су Шун. - Как смееш да проявяваш подобно неуважение към мен!

Ян беше на колене и придържаше изкълчената си китка.

-      Исках да съм сигурен, че прекрасният ви воин е бил кастриран - изстена той. - Не исках да ви обидя.

-      Късно е за извинения - изсъска Цъ Си. - Трябваше да го оставя да ти отреже ръката! Пенисът и скротумът на този воин бяха отстранени преди по-малко от месец и раната още не е заздравяла напълно. Можеше да му причиниш ужасна болка. - Тя закрачи напред-назад. - Защо си дошъл тук, прислужнико?

-      По официални дела - нервно отвърна Ян, чийто глас бе станал още по-дрезгав. - Нося заповеди лично от Сина на небето. До Дзъхол стигна новината, че за пленниците се полагат грижи и че раните им са излеку­вани. Синът на небето настоява те да бъдат екзекутира­ни до падането на нощта.

-      И имаш ли някакви документи, които да потвърж­дават това?

Ян бръкна в робата си, извади един яркочервен плик, подаде го на Цъ Си и остана да стои на колене, придър­жайки китката си. При вида на малкия плик сърцето на Рандъл се разтуптя.

Ян покорно сведе глава.

-      Препусках повече от десет часа, за да ви донеса това писмо, императрице. Умолявам ви да ме освободи­те, за да мога да си почина.

Цъ Си посочи към двора.

-      Ще заминеш незабавно обратно за Дзъхол и ще ка­жеш на Сина на небето, че искането му е изпълнено.

-      Но аз се нуждая от почивка, императрице. Прека­рах на седлото цяла нощ...

-      Ще правиш онова, което ти заповядвам! - озъби се Цъ Си.

Евнухът опря чело в пода.

-      Беше ми наредено да присъствам на екзекуцията...

-      Да не си казал нито дума повече, прислужнико! Принц Кун, изпратете тази гадина обратно до конюш­ните, за да се махне незабавно.

-      Както наредите - отвърна принц Кун.

Ян бавно се надигна със стонове и последва принц Кун през огромната зала, без да откъсва очи от пода. Когато отвориха външната врата, нов порив на вятъра угаси още свещи.

Цъ Си погледна Рандъл в очите.

-       Евнухът на Су Шун не бива да се връща в Дзъхол - направо каза тя. - Ще му счупите врата и ще хвърлите тялото му в кладенеца на двора. - Тя посочи навън.

Рандъл беше поразен от студената пресметливост на искането ѝ.

Цъ Си прибра червения плик в дрехата си.

-      Трябва да действате бързо. След като излезе на дво­ра, Ян ще каже на всички наоколо, че е предал съобще­нието си.

Рандъл просто стоеше и я зяпаше.

Цъ Си го хвана за раменете и го разтърси.

-      Ще бъдем принудени да убием Хари и хората му довечера, ако не действате.