Внезапно блесна аварийното осветление, разкривайки как титаниевите пръстени около празната транспортна капсула бавно забавят въртенето си и спират. Уилсън сто­еше зяпнал и замаян до преградата. Изведнъж осъзна, че Рандъл вече го няма и че самият той е направил всичко по силите си за успешното осъществяване на мисия Ездра.

-      Получи ли се? - попита той и се обърна към ко­мандния пулт. Едва тогава видя тримата посетители в дъното на помещението. Г. М., Джаспър и Минерва стояха един до друг. Уилсън моментално усети как пре­бледнява и краката му омекват.

Дейвин смутено се извърна от Уилсън и потърси с поглед одобрението на Г. М.

-      Можете да отговорите на въпроса - каза Г. М.

- Да, получи се - отвърна Дейвин, загледан в графиките.

Уилсън пак погледна транспортната капсула, за да се увери отново, че Рандъл наистина го няма. Видя заше­метената си физиономия, отразена в лъскавата повърхност на бронираното стъкло. Мускулите му започнаха да играят, когато осъзна, че всички са заговорничели срещу него. Може би с едно-единствено изключение - професор Оутър сигурно не беше замесен.

Видя в огледалната повърхност как Г. М. насочва во­зилото си към командната конзола и спира до Дейвин, за да разгледа графиките. Уилсън се обърна.

-      Направихте глупава грешка, Г. М. - с малко трепе­рещ глас каза той. После изгледа поред Джаспър, Дей­вин и Андре. - Всичките направихте грешка.

-      Какъв е смисълът от правилата, ако не могат да бъдат нарушавани? - отвърна Г. М.

-      Може да сте заблудили мен с машинациите си - отвърна Уилсън. - Това е лесната част. Боя се обаче, че дръпнахте халката на гранатата и няма как да се предо­тврати експлозията.

- Онзи еликсир ми трябва, господин Даулинг - напра­во каза Г. М. - Независимо каква е цената. За съжаление здравословното ми състояние се влошава по-бързо, отколкото очаквах. Затова прехвърлянето трябваше да стане по-рано. Тогава двамата с Джаспър измислихме начин, който да гарантира, че всички ще участват. Имах нужда от подкрепата ви, независимо дали искате да ми я дадете или не.

На Уилсън му идеше да сграбчи Г. М. за раменете и да го разтърси здравата, но знаеше, че вече е твърде късно. С усилие на волята се обърна към Минерва и присви очи.

-      Нямал съм никакъв шанс, нали?

Г. М. предпазливо слезе от возилото си и бионичните му шини изсъскаха, когато стъпи на пода. Старецът по­сочи с кокалест пръст към Уилсън.

-      Никога нямаше да подкрепите мисията, ако знаех­те, че Рандъл Чен ще изпълни заръката ми.

Уилсън впери поглед в жълтите очи на Г. М.

-      Пратихте човек в миналото насред касапница, коя­то ще продължи месеци - точно това представлява ми­сията в действителност. Рандъл трябва безжалостно да убие хиляди, за да запази властта на Цин. И вие очаквате от него да ви остане верен?

-      Очаквам да направи онова, за което е помолен.

-      Когато бъдат принудени да убиват - процеди през зъби Уилсън, - хората се променят завинаги. Моето предсказание е, че Рандъл няма да се върне. Поне не сега. Вие извратихте мисията му и го проклехте да се провали. И с това ваше действие няма да получите оно­ва, от което толкова се нуждаете.

-      И защо мислите, че няма да се върне? - поинтере­сува се Г. М.

-      Защото - отвърна Уилсън - сте дали на Рандъл ключа към безсмъртието, като сте му посочили Дървото на живо­та. Ако намери причина да използва мъзгата за свои собст­вени нужди, подозирам, че ще му е трудно да се откаже.

-      Господин Даулинг, трябва обаче да признаете, че ако не бях „извратил“, както се изразихте, мисията му, със сигурност ще умра. А така поне имам някакъв шанс.

-      Шансовете ви щяха да са по-добри, ако бяхме ра­ботили заедно.

-      Дадох ви възможност да застанете на моя страна, господин Даулинг. Вие избрахте да работите против мен.

-      Само защото ми дадохте възможност да го направя. Вие и Джаспър замислихте сложна измама. И ми дадох­те начин да се измъкна.

-      Това беше единственият начин да се уверя дали сте с мен. И се оказа, че не сте.

-      Ако нямах друга възможност, щях да подкрепя вас! - отвърна Уилсън. - Трябва да го разберете. Защото ня­маше да има друг избор! Патите си от ума, Г. М. Раз­бирам какво означава компромис, колкото и да не ви се вярва. - Уилсън погледна безизразните лица на членове­те на Меркуриевия екип. - Единственото, което напра­вихте, бе да научите Рандъл какви са преимуществата на предателството. А той нямаше нужда от такъв урок.

-      Не съм от хората, които обичат да рискуват - за­яви Г. М. - Не бяхте изцяло на моя страна, така че бях принуден да предприема други действия. В случая става въпрос за вашето предателство.

-      Аз просто се опитвах да защитя мисията.

-      Първата ви отговорност е да защитавате мен, а по­сле мисията.

-      А сега всичко е изложено на риск - отвърна Уилсън. - Както мисията, така и безценния ви еликсир. - Той разтърка очи. - Шансовете на Рандъл за успех се сгромолясаха, защото сте объркали приоритетите му.

Перейти на страницу:

Похожие книги