Той отиде до бронираната стена и се загледа към величествената Меркуриева лаборатория. Огромната площ тънеше в смътна мъгла с изключение на ярките светлини, осветяващи транспортната капсула и района непосредствено около нея. Рандъл още беше в кристалната сфера и трите титаниеви пръстена, които се въртяха около нея, вече се бяха превърнали в размазано петно. Рандъл представляваше много необичайна гледка с просешките си дрипи, вперил поглед в ромба на инфлатора високо на стената в другия край на залата. Той много добре знаеше, че молекулите му, разбити на кварк-глуонна плазма, ще бъдат изстреляни със скоростта на светлината към онзи ромб, където ще се създаде цепнатина в магнитното поле на планетата. През нея Рандъл щеше да бъде прехвърлен в друг свят, където знанията му щяха да го направят най-могъщия човек на Земята.
Уилсън наблюдаваше езика на тялото на Рандъл - искаше му се да е по-близо, за да види изражението на лицето му, но поради разстоянието не беше в състояние да различи нищо определено.
- Деветдесет секунди до прехвърлянето - наруши тишината гласът на Андре.
Уилсън отново си помисли за последния разговор с Надзирателя на мисия Ездра и изпита необяснимо безпокойство. Рандъл не беше от хората, които оставят нещата на случайността - той бе един от най-методичните професионалисти, които Уилсън бе срещал някога. И въпреки това беше оставил въпроса за произхода на жизнената сила за последния момент, преди да влезе в транспортната капсула. „Защо го направи?“
Титаниевите пръстени около капсулата се въртяха толкова бързо, че от размазано петно се бяха превърнали в сребриста мъгла.
- Готови ли сме за прехвърляне? - обади се Дейвин.
- Всички системи са в готовност - отвърна Андре.
Един по един учените в командния център даваха потвържденията си. Дейвин завъртя зеления превключвател, чу се
Вече нямаше връщане назад.
Светлините в Меркуриевата лаборатория примигнаха.
Прозрачната преграда запулсира, когато огромни количества електричество потекоха по проводниците към лазерите и титаниевите пръстени около сферата на имплодера. Първият лазер стреля с оранжева светлина, след това вторият. Един по един лазерите се активираха в програмирана последователност, като стреляха от всички посоки. Уилсън беше така завладян от ставащото, че не чу как вратата на командния център зад него се отваря.
Влязоха трима души, един от тях върху ален „Сегуей“.
- Шейсет секунди до прехвърлянето - обади се Андре.
Уилсън виждаше по трепкането на мускулите на Рандъл, че лазерите го нараняват. Изпитваше ужасна болка, сякаш с всеки изстрел го пронизваха дълги студени игли, които след това се завъртаха в плътта му. Мощността на лазерите се увеличи и проблясъците станаха по-ярки, а честотата на стрелба - по-висока. Уилсън бавно изпусна дъх, когато си даде сметка, че точно в този момент беше изгубил съзнание.
- Трийсет секунди до прехвърлянето - спокойно каза Андре.
Енергийните криви на холографските дисплеи се покачваха и се синхронизираха. Всичко в командния център започна да се тресе, сякаш ставаше земетресение. Проводниците увеличиха мощността и трусовете станаха още по-силни.
- Започваме отваряне на магнитното поле - извика Дейвин.
Андре натисна жълт бутон на командния пулт, който задействаше ромба на инфлатора и създаваше цепнатина в магнитното поле на планетата.
Лазерите в лабораторията достигнаха до пълната си мощ и стреляха едновременно. От ослепителния им оранжев проблясък тялото на Рандъл се разпадна. Гледката на физическото унищожаване на Надзирателя накара Уилсън да ахне и да се запита дали прехвърлянето не е претърпяло провал и дали не става свидетел на смъртта на Рандъл.
- Петнайсет секунди - обяви Андре.
Лазерите в Меркуриевата лаборатория изведнъж угаснаха и трептенето изчезна.
Настъпи пълна тишина.
Тялото на Рандъл в транспортната капсула беше превърнато в блещукаща плазма, която се плискаше в стените на кристалната сфера като океански вълни при скалист бряг, сякаш цялата сграда се движеше.
Решителният глас на Андре наруши тишината:
- Десет... девет... осем... седем...
Ромбовидното скеле в лабораторията засия слабо. И тогава с ослепителен проблясък молекулите от сферата на имплодера се понесоха из помещението като небесен огън. Уилсън се извърна, толкова свирепо беше прехвърлянето.
Центърът на ромба беше оживял от енергия и блещукаше. Едва видими паяжини от високоенергийни частици се отскубваха от повърхността на плазмата и се понасяха по намагнетизираните титаниеви пръти.
- Три... две... едно. - Андре направи пауза. - Имаме прехвърляне.
Проводниците работеха на пълна мощност. Пет петавата. Десет петавата. Петнайсет. Времето започна да се изкривява.
Магнитното поле се отвори и кварк-глуонната плазма на Рандъл бе всмукана от ромба на инфлатора, оставяйки след себе си пустота като в дълбокия космос. Меркуриевата лаборатория потъна в също такъв мистериозен мрак.
