Слънцето вече бе високо в небето и Цъ Си забеляза сенките, хвърляни от дърветата върху съвършено обработените плочи на настилката. Дървото на бучки растеше недалеч от Залата на имперския мир, която се намираше на централната ос на Забранения град. Евнухът Ли-Джан изтича с префърцунената си походка покрай Цъ Си, за да стигне до кипариса преди нея. В ръцете си носеше торба с инструменти, които дрънчаха на всяка къса крачка.
Докато заобикаляше богато украсената даоист- ка пагода в западната част, Цъ Си зърна Дървото на бучки, открояващо се на аления фон на Павилиона на постоянната слънчева светлина. Поради някаква причина гледката я накара да настръхне. Тръгна решително напред, без да откъсва поглед от дървото - дебело чворесто стъбло с издути тумори, дебели и къси клони, почти без никаква зеленина. Наистина беше грозно и старо, особено в сравнение със здравите и изпълнени с живот кипариси и борове около него, чиито млади зелени клони сякаш се протягаха към небето.
„Защо му е притрябвала на Рандъл мъзгата на това старо дърво?“
Ли-Джан стоеше при кипариса с чук и шип в ръце. Друг евнух държеше малък меден съд със смола, а други двама бяха заети да палят огън върху камъните на алеята, за да я разтопят.
- Е? Забий шипа в дървото! - нетърпеливо заповяда Цъ Си.
На пръв поглед кората изглеждаше твърда като камък. Ли-Джан опря шипа в стъблото и замахна с чука, но се сепна, когато изведнъж задуха яростен вятър. Поривът вдигна безброй листа във въздуха, като изгаси малкия огън, който евнусите тъкмо бяха успели да запалят.
Ли-Джан свали шипа и в същия миг вятърът утихна. Необичайното съвпадение накара Цъ Си да се запита какво става тук.
- Забий шипа! - отново нареди тя.
Когато Ли-Джан опря шипа в древната кора, вятърът задуха отново, сякаш от всички посоки едновременно. Евнухът отново понечи да дръпне шипа, но Цъ Си му извика по-силно:
- Действай!
Ли-Джан удари с чука шипа и вятърът се превърна във вихър.
- Удари отново! - извика Цъ Си, а косата ѝ се разпиля във всички посоки.
Докато Ли-Джан продължаваше да забива шипа в твърдото дърво, изневиделица се появиха гъсти облаци и яркият ден потъна в зловещ сумрак. Цъ Си се огледа; дърветата в Императорските градини се огъваха и люлееха под напора на неочакваните сибирски ветрове. Жълтите керемиди на Павилиона на постоянната слънчева светлина политаха и се разбиваха на земята около нея. Листа и борови иглички се носеха на стотици метри в мрачното небе. Цъ Си беше объркана от внезапната промяна на времето, докато гледаше как евнусите отчаяно се суетят в краката й в напразните си опити да съберат разпилените подпалки.
Ли-Джан замахна с чука и шипът най-сетне проби външната обвивка. С цялата си сила той завъртя острия метал, извади го и отстъпи назад. Вятърът внезапно спря, листата увиснаха за момент над Забранения град, след което бавно започнаха да падат обратно към земята.
- Дай ми купата - каза Цъ Си, докато се вдигаше на пръсти и се взираше в малката черна дупка. За нейно изумление от нараненото място бавно потече златиста мъзга. Цъ Си поднесе купата под раната и съвършените златни капчици запълзяха по неравната кора и закапаха в порцелановия съд.
Щом отброи десет капки, тя се обърна към Ли-Джан.
- Запалете огъня и незабавно запушете дупката със смола. Дотогава я запуши с пръст. Не изпускай нито капка.
Цъ Си покри с ръка купата, за да предпази съдържанието ѝ от боклуците и листата, които падаха от небето. Присви очи в прахоляка и се затича колкото се може по-бързо обратно към покоите си. Дървото беше вълшебно, нямаше съмнение в това.
Доскоро безупречно чистият двор на Цъ Си сега бе пълен с листа и борови иглички, понесени от свирепите ветрове в небето и паднали обратно на земята. Небето се разчистваше, появилите се изневиделица сиви облаци бързо се топяха.
Тя мина през алената врата и изтича към леглото на Рандъл, без да я е грижа какво ще си помислят всички за поведението ѝ. Просто искаше да даде на синеокия онова, което беше поискал.
- Жив ли е? - попита.
Гъндзун все още държеше китката на Рандъл и мереше пулса му.
- В момента си отива - тревожно отвърна той. Синеокият беше бял като алабастър, с напълно отпуснато лице. Дъхът му вече не се долавяше.
- Дръпни се - заповяда му Цъ Си. - Ти - кимна тя към помощника Тон. - Отвори раната на корема, за да я видя.
Тон внимателно повдигна кървавата превръзка, докато Цъ Си коленичеше. Тя махна длан от бялата купа и се загледа за първи път в мъзгата. Малкото количество златна течност сякаш кипеше, утринната светлина издаваше странното магическо движение. Сърцето на Цъ Си се разтуптя - тази течност наистина беше свръхестествена. Тя притисна купата към гърдите си, сякаш за да скрие откритието от останалите.
Гъндзун заситни до другия край на леглото и хвана китката на лявата ръка на Рандъл.
- Пулсът му спря - нещастно рече той. - Не мога да го напипам.
Думите му пришпориха Цъ Си.
- Всички освен докторите, изчезвайте! - извика тя. - Веднага!
