За секунди дузината евнуси опразниха помещението. Цъ Си внимателно поднесе бялата купа над нарязаните устни на Рандъл, наклони я и зачака златната мъзга мъчително бавно да потече към ръба.
- Боя се, че този човек е мъртъв - прошепна Гъндзун с характерния си дрезгав глас. - Нищо не може да се направи.
Цъ Си не обърна внимание на коментара му, а се съсредоточи върху работата си. Златна капка се образува на ръба на купата, увисна и най-сетне капна върху почернелия език на Рандъл. Цъ Си се премести и задържа купата над стомаха му, като в същото време махна хваналото коричка парче мека кожа между коремните мускули. Втора капка се откъсна и падна със слабо съскане в раната.
Гъндзун седеше на колене, навел глава като в молитва.
- Нищо не може да спаси този човек - жално рече той. - Най-малкото мъзга от кипарис.
Цъ Си също седна на колене, остави купата на пода до себе си и внимателно я покри с бяла кърпа. Тя погледна към разбитото тяло на Рандъл. Той не помръдваше, дишането му като че ли бе спряло напълно. Изглежда не беше успяла да му донесе навреме мъзгата.
Секундите се изнизваха.
Цъ Си нервно се заигра с огърлицата от сапфири. Смъртта на синеокия означаваше край на амбициите ѝ да стане регент на Средното царство. Взираше се в окървавения профил на Рандъл и търпеливо очакваше някакво чудо, но нищо не се случваше.
Отвън евнусите метяха листата и боровите иглички на двора, като ги събираха на спретнати купчинки, за да бъдат извозени в малки ръчни колички. Изминаха минути и Цъ Си започна да се бои, че се е случило най-лошото. Идеше ѝ да изкрещи от отчаяние и ярост, но всяка демонстрация на чувства беше неуместна за една императрица. Вместо това се изправи, приглади дрехата си и се обърна към двора.
- Махнете тялото - каза, без да се обръща към никого конкретно. - Искам да го кремирате до довечера.
Излезе на слънце. Чувстваше се като изтръпнала. Всичките ѝ планове отиваха на вятъра; всичко, в което бе вложила вярата си, вече го нямаше. Време беше за прегрупиране. Трябваше да се срещне с принц Кун и да спаси онова, което можеше да бъде спасено.
- Ваше Височество! - неочаквано се разнесе гласът на Гъндзун. - Елате бързо! - На лицето на Цъ Си се появи усмивка и тя се обърна. - Пациентът се движи, Ваше Височество. Не мога да повярвам, той диша отново!
Цъ Си бързо отиде до леглото на Рандъл.
- Знаех, че ще се върнеш при мен - прошепна тя в ухото му и нежно долепи буза до неговата, долавяйки много добре равномерното му дишане.
Окървавената ръка на Рандъл се вдигна и хвана нейната. Изумително, но раните по пръстите и лицето му вече бяха престанали да кървят. Синеокият като че ли се беше върнал от оня свят.
Пекин, Китай
Забраненият грал
Дворецът на съсредоточената красота
13 октомври 1 860 г.
11:55 ч. местно време
Мисия Ездра -ден 223
На Рандъл му трябваха почти четири дни да се възстанови напълно. През първите дванайсет часа остана на легло, докато императорските лекари почистваха мръсотията и камъчетата от раните му, за да не допуснат инфекция и да намалят до минимум белезите по тялото му.
За да запази в тайна истината за възможностите на Дървото на бучки, Цъ Си предприе безжалостни мерки и се погрижи всеки евнух, чул думите „Дърво на бучки“, да бъде убит; великият евнух Ли-Джан и доктор Гъндзун не направиха изключение. Двайсет и шестима евнуси бяха посечени от императорската гвардия, преди да е свършил денят. Ако мълвата за силите на дървото изтечеше от двореца, щеше да се отприщи истински ад. Цъ Си много добре разбираше евентуалните последици и действията ѝ бяха оправдани - силата на дървото трябваше да остане достояние единствено на нея и на синеокия.
Гъст дим пълзеше в есенния въздух откъм Летния дворец. Съгледвачите ѝ докладваха, че императорската резиденция и горите от страната на приказките на Цин горят вече трети ден. Всеки път, когато излизаше на двора, Цъ Си се изпълваше с ярост, щом погледнеше към небето и виждаше черния пушек, докарван на юг от студения вятър. Понякога дори долавяше миризмата на изгоряло.
След два дни Рандъл отново можеше да ходи, кожата му бе напълно заздравяла. Раните на гърба и корема се бяха затворили и тялото му функционираше нормално. Всеки ден той поемаше по една капка от мъзгата на кипариса и резултатите бяха свръхестествени. Само през последните осем часа бе възвърнал напълно силата и бързината си.
Значението на невероятното му възкресение не остана неразбрано от Цъ Си и балансът на силата в нейния свят се промени драматично. Мъзгата от Дървото на бучки даваше
