- Бъдете по-конкретен - отбеляза Г. М.
- Трябва да се подготвя - отвърна Уилсън. - А не зная колко време ще отнеме това.
- За дни ли говорим или за седмици? - попита Джаспър.
- Не съм сигурен - каза Уилсън. - Но от прехвърлянето няма смисъл, ако не бъдат осигурени добри шансове за успех. Рандъл е имал четири десетилетия да се усъвършенства, докато ние разполагаме със съвсем малко време. Затова трябва да бъдем съобразителни.
- С всеки изминал ден здравето ми се влошава - призна Г. М.
- Ако не успея, няма да се върна - каза Уилсън. - И тогава ще бъдете в безизходица.
- Той просто е труден човек! - изсумтя Джаспър. - Не му пука дали ще оживееш или не. Очевидно е. Трябва да намерим друг начин. Господин Даулинг не е лоялен...
Г. М. вдигна немощната си ръка.
- Млъкни, Джаспър. Господин Даулинг знае какво прави. - Той погледна Уилсън. - Предполагам, че ще искате да тренирате с учителя Лъ Дан?
Уилсън кимна.
- Да. Вече е уредено.
- Мисля, че това е мъдър ход. Както сам казахте, трябва да бъдат осигурени добри шансове за успех. - Г. М. кимна на Минерва и тя пристъпи напред. - След като коригирате историята - каза Г. М., - което не се съмнявам, че ще направите, ви моля да обмислите една молба. Това е кристален съд от Ген-ЕП материал.
Минерва му подаде малката цилиндрична стъкленица. Уилсън много добре усети краткия физически контакт, докато вземаше съда от ръката ѝ.
- Ако сметнете за подходящо и ако сте в състояние - продължи Г. М., - моля да върнете съда в „Ентърпрайз Корпорейшън“, пълен с мъзга от Дървото на живота.
- Ще бъда откровен - отвърна Уилсън. - Моите уважения, Г. М., но не съм сигурен дали ще бъда в състояние да ви донеса еликсира.
Г. М. отново приглади чаршафите.
- Моля ви единствено да обмислите внимателно молбата ми. Осъзнавам, че не съм в силна позиция. И както можете да си представите, изпитвам трудности да приема този факт. Но ще ви кажа следното. Вярвам, че ще вземете правилното решение и каквото и да е то, ще го подкрепя.
Погледът на Уилсън се спря върху съда в ръката му. Беше много лек и изглеждаше доста як - нямаше да се счупи, ако го изпусне. В единия си край имаше метална игла и капачка.
- Вътре има вакуум пета степен - със сериозен глас каза Дейвин. - Когато забиете иглата в дървото, съдът ще се напълни автоматично.
Уилсън прибра стъкленицата в джоба си.
- Предполагам, че срещата приключи. Ще ви съобщя веднага щом съм готов за прехвърлянето. Не се безпокойте, Г. М., ще имам предвид времето за подготовка и как ви се отразява то.
- Благодаря - отвърна той.
- Искате ли да обсъдим договор? - попита Джаспър.
- Ще направя това безплатно - отвърна Уилсън. - Заради себе си и заради Рандъл.
- Мога ли да дойда с теб? - неочаквано се обади Минерва. - Мога да ти помогна с подготовката.
Всички като че ли се изненадаха от въпроса ѝ, но Уилсън прие, че това е поредната сцена, която им е наредено да изиграят. Минерва отметна кичур коса от лицето си. - Моля те, дай ми шанс да се докажа пред теб. Онова, което ти казах в лабораторията, е самата истина. Никога не съм те лъгала относно чувствата си.
Уилсън погледна прекрасното ѝ лице.
- Колкото и да не ми се иска, ще трябва да отклоня предложението ти - рече той. - В момента единствено мисия Ездра е от значение.
Пекин
Забраненият град
Дворът на върховната хармония
20:45 ч. местно време
31 май 1900 г.
Рандъл Чен стоеше с ръце зад гърба, облечен във воинска роба с озъбен дракон с пет нокътя, и гледаше последните останки от залеза. Беше последният ден от пролетта и вечерта бе ясна и гореща. Най-ярките звезди тъкмо започваха да примигват в смрачаващото се небе.
Цъ Си стоеше до него, облегнала ръка на рамото му.
- Това са само триста и петдесет души - с утешителен тон каза тя. - Няма да имат никакво значение за предстоящата битка.
- Изненадан съм, че британците или американците не са били информирани по телеграфа за предстоящото пристигане на техни войници - отвърна Рандъл. - Крайно нетипично е за тях.
- Допълнителни триста и петдесет души няма да променят съдбата на нито един западняк в Пекин - каза Цъ Си. - Трябва да се придържаме към плана си и да свикаме колкото се може повече боксьори. И когато сме готови, ще унищожим веднъж завинаги всеки самозванец в Пекин.
Рандъл се обърна към своята императрица и се загледа в профила ѝ на отслабващата светлина. Дори след четиресет години тя си оставаше млада и прекрасна като в деня, когато се срещнаха за първи път. Абаносовата ѝ коса беше все тъй лъскава; кожата продължаваше да изглежда като от порцелан. Копринената дреха обгръщаше тялото ѝ по начин, който си заслужаваше да се види. Наистина беше толкова привлекателна, колкото и тогава - а в много отношения дори повече.
- Ще спечелим веднъж завинаги битката срещу злото - добави Цъ Си, като в същото време докосваше императорския печат на шията си.
