Poslednata imperatrica полностью

Капитан Макала поведе Уилсън към сър Клод Макдоналд, британския посланик в Китай. Уилсън имаше точна представа за него и репутацията му. До сър Клод стоеше внушителният брадат американски посланик Едуин Конгър, ветеран от Гражданската война и бивш конгресмен, на когото бе подчинен капитан Макала.

-      Доколкото разбирам, сър, вие сте причината толко­ва много войници да са тук, за да ни охраняват - вмес­то поздрав каза сър Клод. Той беше гладко избръснат, с осанката на военен, трийсет и пет годишен, с дълъг за­сукан и фиксиран с восък мустак, стърчащ доста извън ширината на ушите му На гърдите си имаше цели шест награди, сред които Египетският медал за службата му там, както и Отличието на кралица Виктория, което го обозначаваше като посланик.

- Изкарахме късмет, че се добрахме дотук - отвърна Уилсън, докато си стискаха ръцете.

-      Казват, че прашните бури около Тиендзин са отвра­тителни - рече сър Клод. - Чух един офицер да преду­преждава, че предстои цяла седмица кашляне.

-      Прашните бури бяха последната ми грижа - отвър­на Уилсън.

-      Трябваше да ни предупредите - каза Конгър, чий­то американски акцент определено не се вписваше тук. Той стисна силно и енергично ръката на Уилсън. - Ако го бяхте направили, щяхме да организираме монумен­тално празненство за всички войници.

-      Сега не е време за партита - сериозно рече Уилсън.

-      Писмата, които получихме от генерал-лейтенант Гейзли и вицеадмирал Сиймор, преливат от хвалебст­вия за способностите ви на водач и авторитета ви - до­бави сър Клод. - Наричат ви дар от Бога.

-      Просто са скромни - отвърна Уилсън. - Подобно на всички лидери на Съюза на осемте нации, те виждат не по-зле от мен опасността, надвиснала над Китай.

-      А вие споделяте ли страховете им? - попита сър Клод.

-      Сега Пекин е по-опасен за нас, отколкото когато и да било - каза Уилсън. - По-опасен от всяко друго място на света, бих казал.

-      Да се надяваме, че преувеличавате и вкарвате ме­лодрама, но определено сме благодарни, че доведо­хте толкова много войници със себе си - каза Конгър.

-      Признавам, изненадах се, че сте успели да влезете в Пекин без съпротива. Цунли Ямън, китайското Външно министерство, ни уведоми, че вкарването на допълни­телни войници в града е забранено.

-      От Цунли Ямън могат да настоят и да изтеглим войските си, но това не означава, че ще го направим - гръмко се разсмя сър Клод.

Уилсън не се усмихна.

-      Посъветвах генерал Гейзли от тук нататък да не из­ползва телеграфа за предаване на поверителна инфор­мация. Особено относно придвижването на войските.

Конгър пристъпи напред.

-      Нима подозирате, че прихващат съобщенията ни?

-      Важно е да бъдем предпазливи - отвърна Уилсън.

-      Няма начин някой да разшифрова съобщенията ни - изсумтя сър Клод. - Тук използваме най-модерната технология в света. Китайците са примитивни хора. Подобно на боксьорите, най-силните им страни са фан­фарите и суеверията. Дори вярват, че могат да спират куршуми с голи ръце, за бога!

-      Значи сте чували тези слухове? - попита Уилсън.

-      Плъзнали са из цял Пекин - отвърна Конгър. - Има някакъв човек, когото боксьорите наричат Учителя. Го­вори се, че мнозина са виждали с очите си невероятните му способности. Едно момче от прислугата ми каза, че го видяло с очите си как спира куршум.

-      Поредното китайско мошеничество - каза сър Клод.

-      Така или иначе - продължи Уилсън, - местните са неспокойни. Съветът на генерал Гейзли е да приберете всички сънародници в легациите, при това незабавно. Съветваме ви също всички второстепенни входни места към дипломатическия квартал да бъдат блокирани и да се разположи въоръжена охрана колкото се може по-скоро.

Сър Клод лапна лулата си, а един китайски серви­тьор бързо драсна клечка кибрит и я запали.

-      Ще го обсъдя с останалите посланици - каза той, бъл­вайки облаци дим. - Знаете ли, за мен най-смешното за деня бе, че руснаците - доколкото разбрах, с вас са пристигнали седемдесет и петима от тях - са забравили деветфунтовото си оръдие в Тиендзин. Ама че загубеняци! Все пак не са забравили да донесат мунициите. Домъкнаха сандъците чак дотук. За съжаление не разполагаме с нито едно оръдие, в което да заредим снарядите! Ама че веселба!

Конгър не се сдържа и се усмихна. Но когато видя сериозното изражение на Уилсън, се сепна.

-      Увеличих денонощната стража в американското посолство с двайсет и пет души. Освен това разполо­жих на предния двор картечницата „Колт 236 Гатлинг” донесена от морските пехотинци.

- Стига, господа! - с приповдигнат тон рече сър Клод. - С тревогите ни е свършено! Кризата е овладяна и в мо­мента идва още допълнителна помощ. Според писмото, което получих, адмирал Сиймор лично се е насочил към Пекин с две хиляди души и припаси, за да подсили по­зициите ни. Китайците няма да посмеят да ни атакуват, като знаят това. И не забравяйте, господин Даулинг, че Императорската гвардия също е тук да ни защитава.