Poslednata imperatrica полностью

-      Разбирам мотивите зад предложението ви - отвър­на Рандъл, докато поглеждаше часовника си, за да про­вери точния час. - Искате да отмъстите за поражението на Фредерик Брус от миналата година. Но тази битка е нещо повече от завземането само на тази крепост. Ус­тието на река Хай се пази от двайсет укрепления и ни предстоят още много други сражения, ако продължим към Пекин и победата. По-късно китайците ще атаку­ват с кавалерия и трябва да държим частите на Пробин и Фейн скрити зад блатата, за да отвърнат на удара. За да успеем, трябва да овладеем бързо Уей. Нуждаем се от пълното съдействие на французите. Всеки китайски войник ще гледа атаката от другите укрепления. Сенге Ринчен също ще гледа. Щом пушекът се разсее, трябва да продължим с всичко, с което разполагаме. Затова ис­кам да разберете - за да постигнем целите си, на барон Грос и хората му също трябва да се позволи да се изявят.

На лорд Елгин никак не му се искаше да дава въз­можности на французите. Родът му се беше сражавал с тях, откакто свят светува. Беше изгубил двама любими чичовци в битката при Трафалгар. И великият адмирал Нелсън беше близък приятел на дядо му. Като се добаве­ше поражението на брат му на същото това място преди по-малко от година, лорд Елгин много сериозно обмис­ляше дали да не предприеме атаката само с британски войници. Беше въпрос на чест.

Рандъл прочете изражението му и добави:

-      Не правете същата грешка като сър Хоуп. Врагът не бива да бъде подценяван. Крепостта не е пострадала толкова много, колкото ви се струва. Французите трябва да атакуват с нас. Абсолютно задължително е, ако иска­ме да постигнем успех.

Елгин се вгледа в необичайните сини очи на Рандъл. Зад него хоризонтът беше скрит от гъстия черен пушек от експлозията на погреба.

- Дотук бяхте прав за всичко - каза Елгин и се усмих­на насила. - Ще атакуваме заедно. Щом казвате, че кре­постта не бива да се подценява, аз ви вярвам.

-      Мисля, че решението е добро - добави Хари, но излезлите от устата му думи бяха чисто политически, както винаги.

-      Господин Чен, имам въпрос - сериозно каза лорд Елгин. Той премести тежкото си туловище и дъските изскърцаха под краката му. - Кой пръв ще вдигне знамето, британците или французите?

Рандъл беше предупреден никога да не предсказва абсолютни резултати. Подобна манипулация от страна на пътешественика във времето можеше да подрони самата тъкан на съдбата и съответно да промени бъ­дещето. Уилсън беше категоричен в това отношение - винаги трябваше да се оставя възможност и за про­вал. Нищо не беше сигурно и което беше по-важното, необходимата за успеха упоритост винаги се коренеше в неизвестното.

Рандъл внимателно подбра думите си.

-      Единствено вашите войници могат да предскажат дали ще развеят победоносно знамето си. Не мога да ви кажа дали ще го направят британците или французите, а единствено, че победата ще бъде за съюзниците, ако ударят заедно като един. Мога само да дам възможност на хората ви за успех, но те са онези, от които зависи дали ще се възползват от нея.

Лорд Елгин кимна и извика генерал Нейпиър да се приближи.

-      Съобщете на барон Грос, че ще атакуваме заедно. Но за бога, нашите хора трябва да издигнат знамето пре­ди французите. Разположили сме войската си в позиция да победим - и сме длъжни да победим.

Генерал Нейпиър застана мирно с белия корков шлем под мишница. Червената куртка и белите му панталони бяха изпръскани с кал.

-      Имаме над две хиляди и петстотин души в равни­ната, а французите - само седемстотин. Ще спечелим, лорд Елгин.

-      Частите на Пробин и Фейн ще чакат зад блатата на север - добави лорд Елгин. - Трябва да са готови да от­блъснат евентуална контраатака на татарската конница.

Рандъл се наведе към него, за да не могат другите да чуят думите му.

-      Атаката трябва да изчака, докато димът се разнесе. Китайците трябва да видят решителната ви победа.

Лорд Елгин кимна.

-      Няма да атакуваме, преди димът да се е разнесъл - авторитетно заяви той. - А сега действайте. И Бог да ни е на помощ.

Генерал Нейпиър се усмихна широко, отдаде чест и се завъртя кръгом. Духът на лорд Елгин обаче не бе така приповдигнат. Глождеше го чувство, което му бе трудно да игнорира. Да приема заповеди от китаец започваше да става все по-трудно за гордия британец. Единствено лорд Елгин бе командирът на съюзническите сили. По Божия воля той беше осмият граф Елгин и дванайсети граф Кинкардин. Лично кралица Виктория го бе обяви­ла за пръв лидер на последните двайсет години. Един китаец не би трябвало да посмее да го заговори, още по-малко да му дава нареждания.