Poslednata imperatrica полностью

-      Разбирам - рече той и продължи енергично към за­седателната маса.

Уилсън често закъсняваше за срещите, но през по­следния месец бе успял да промени навиците си. Запита се разсеяно дали това има нещо общо с трите разминавания със смъртта през същия период. Първо беше разбил своя „Тайгър Мот“ - самолетът изгуби лявото си долно крило, когато не успя да го изведе от свредела, в който го бе вкарал на твърде малка височина. Преди две седми­ци пък, докато се спускаше с въже, един от клиновете се беше освободил от отвесната скала на Тейбъл Маунтин край Кейптаун в Южна Африка. Уилсън беше катерил ви­соките 1000 метра отвесни стени повече от два дни, кога­то всичко отиде по дяволите. Падна от 30 метра височина на скален корниз, но въпреки това - благодарение на спо­собността да се възстановява - успя да се отърве. А вчера беше направил почти фаталния си скок в Големия каньон.

Някаква перверзна част от него знаеше, че ще про­дължи да изкушава съдбата, сякаш за да докаже на себе си, че не може да бъде убит. Колкото по-опасна беше задачата, толкова по-голяма бе нуждата му да се заеме с нея. Но рано или късно, независимо колко големи бяха способностите му, късметът му щеше да свърши.

Секунди по-късно пристигна Рандъл Чен. Ездра Над­зирателят се появи на прага и влезе със сигурна крачка в стаята. Самоувереността му беше толкова голяма, че ся­каш океаните щяха да се разтворят пред него, ако им за­повяда. Красив китаец с пропорционално развито тяло, той беше здрав и силен, симетричните му черти някак подсказваха за балансиран подход към живота и роля­та му в него. Късата му права черна коса бе разделена на път отляво; беше облечен в тесен тъмносив фитнес екип на „Ентърпрайз Корпорейшън“, който очертаваше стройното му мускулесто тяло.

Макар да се бе срещал безброй пъти с Рандъл, Уил­сън още си поемаше рязко въздух, когато виждаше ярко­сините му очи. Бяха иридесцентни, подобно на дълбок тропически океан, от чиито бистри води се отразява яр­кото слънце. Ген-ЕП конверсията беше постигнала за­бележителен успех и генетичният строеж на Рандъл бе променен така, че молекулите му да могат да бъдат пре­върнати в кварк-глуонна плазма - необходима стъпка за пътуването във времето. Единствено Ген-ЕП имаше молекулярната структура, способна да издържи на про­цеса на прехвърляне; промяната в цвета на очите беше страничен ефект от драматичните генетични промени.

От друга страна, Уилсън беше естествен Ген-ЕП, ро­ден с белтъчна структура, която позволяваше да бъде прехвърлян без никакви модификации. Основаната на въглерод ДНК беше съставена от четири типа белтъци - аденин, гуанин, цитозин и тимин. Белтъчната структу­ра на Уилсън следваше много специфичен модел, който можеше да бъде превърнат в плазма и възстановен без никакви молекулярни загуби. Само един на девет мили­арда души се раждаше с подобен тип ДНК - и всички те имаха поразително сини очи.

Конверсията на Рандъл бе продължила повече от го­дина и включваше много болезнени процедури. Това бе единственият начин да бъде изпратен назад във времето - китаец, който скоро щеше да промени хода на Втората опиумна война и да помогне за поправянето на историята.

-      Как сте? - любезно попита Рандъл.

Уилсън кимна за поздрав, докато вървяха заедно към заседателната маса.

-      Добре, Рандъл, благодаря.

Андре бързо погледна часовника на таблета си.

-      Радвам се, че и двамата идвате навреме.

-      Целта ни е да доставяме удоволствие - отвърна Уилсън.

Рандъл му се усмихна с разбиране, докато сядаха.

-      Добре, да започваме по същество - каза Андре. Той докосна таблета си и над масата се появи холографски ек­ран, който се изпъна до тавана. Откъдето и да го поглед­неше човек, образът - известен като интуитивна холограма - сякаш беше обърнат към него; и ако очите му се фокусираха някъде зад холограмата, тя ставаше прозрачна, за да може да вижда хората и предметите зад нея.

По екрана запълзя списък от задачи, общо над двеста.

-      Изоставаме с графика - каза Андре и в гласа му се прокрадна нервна нотка. - Приключихте ли със запозна­ването със системите за прехвърляне?

Уилсън се облегна назад в стола си.

-      Казах на Рандъл да не си прави труда. Информационната програма, която си избрал, е прекалено подробна. Сам ще го запозная със системите.

Андре посочи екрана.

-      Това не е достатъчно! Вижте всички неизпълнени задачи, господин Даулинг. Има още двайсет и три точки, които не са отметнати.

Уилсън направи пауза, преди да заговори - искаше отговорът му да бъде точно на място.

-      Бях нает от „Ентърпрайз Корпорейшън“ да подгот­вя господин Чен за прехвърляне в миналото. Картината е по-мащабна, Андре. Свитъците от Мъртво море ни да­доха сложна променяща историята мисия, която почти не може да бъде разбрана. Доколкото си спомням, сви­тъците не ни представят списък с дребни задачи като този тук. Голямата картина е, че сам Бог, или каквато там сила да е кодирала информацията в свитъците, е ре­шил мисията да бъде изпълнена - или последствията ще бъдат ужасни.