За разлика от него Рандъл беше обучен конвенционално и бе чудесен атлет. Беше завършил добри училища с отлични оценки. Нямаше равен на себе си в бойните изкуства, което беше допълнителен бонус. И най-важното, беше изключително мъдър за крехките си двайсет и девет години. Без да знае защо точно, Уилсън подозираше, че Рандъл е дошъл от разузнавателния отдел на „Ентърпрайз Корпорейшън“. Носеха се слухове, че Г. М. и Джаспър са избирали от петстотин кандидати и са предпочели такъв с достъп до строго секретна информация. Като китаец Рандъл със сигурност щеше по-лесно да се придвижва из Средното царство от 60-те години на XIX в., но само по себе си това щеше да бъде предизвикателство, когато се стигне до взаимодействие с командването на западните съюзници - те със сигурност щяха да се отнасят към него с презрение заради расовата му принадлежност. Този факт правеше обучението му по история още по-важно. Той трябваше да бъде в състояние да осигурява непрекъснато необорима информация на лорд Елгин.
- Така е - рече Уилсън. - Нищо не е съвършено, както казваш. Поведението ми към Андре е доказателство за това. - Той се замисли как би постъпил Бартън в тази ситуация. - Ще срещнеш значителна съпротива от страна на британските и френските водачи - каза той. - Лорд Елгин и британският консул Хари Паркс ще бъдат костеливи орехи. Трябва да се научиш да приемаш предразсъдъците им без ответна реакция. Видя как преди малко създадох допълнителни препятствия с Андре. Трябва да се учиш от това. В миналото ще се сблъскаш с още по-тежки ситуации. Хората ще се отнасят към теб със страх, неуважение и омраза. Не бива да позволяваш това да промени курса на действията ти. Трябва да бъдеш твърд като скала. В мисията ти няма място за лични чувства. Трябва да си свършиш работата, независимо какво ще ти струва това.
- Разбирам - отвърна Рандъл.
- Утре ще разгледаме системите за прехвърляне - примирено рече Уилсън. - Ще говоря с Андре, ще се извиня и ще го уговоря да ни разведе. Това ще го направи щастлив и се надявам, че донякъде ще потуши последствията от случилото се току-що.
- Дано.
- Но засега трябва да продължим с обучението по история - заяви Уилсън. - Искам да затвориш очи и да си представиш как си застанал в калта северно от крепостта Уей. Двайсет и три британски гаубици са бомбардирали стените в продължение на повече от два дни. Изведнъж барутният погреб се взривява. Каква е следващата ти стъпка?
Рандъл отвори очи, разкривайки поразителния син цвят, който така го отличаваше от всички други китайци.
- Британците и французите трябва да атакуват едновременно крепостта - каза той. - Трябва да бъдат убедени, че се съревновават помежду си кой пръв ще издигне флага на победата. Ако има състезателен елемент, няма и да помислят за поражение.
Отговорът беше идеален.
Крепостите Дагу
1,5 км източно от Таку, Китай
21 август 1860 г.
06:32 ч. местно време
Мисия Ездра -ден 171
Минути след експлозията на барутния погреб крепостта Уей беше покрита от гъст черен пушек, който бълваше от вътрешността ѝ. Скоро стана невъзможно да се различат дори очертанията на укреплението от британския наблюдателен пост. Въздухът не помръдваше и сякаш отровната мъгла можеше да се стеле часове наред.
По заповед на лорд Елгин британските гаубици и закотвените срещу устието на река Хай кораби прекратиха огъня. Над Дагу се възцари зловеща тишина.
За момент умът на Рандъл внезапно се изпълни с мисли за императрица Цъ Си. Щеше да бъде бясна на Сенге Ринчен за загубата на крепостта. Всичките ѝ планове с монголския господар рухваха и той скоро щеше да бъде мъртъв. Рандъл добре знаеше, че Цъ Си толкова се слави с уменията си да доставя удоволствие, че никой мъж не би могъл да живее без нея, след като веднъж е вкусил благоволението ѝ. Любопитството му по отношение на императрицата го човъркаше от самото начало, откакто за първи път беше чел за нея. Какво я правеше толкова могъща? Как изглеждаше? В системата Дейта-Тран на „Ентърпрайз Корпорейшън“ нямаше нито една нейна фотография, макар да се намираха снимки на всяка друга значителна фигура от нейната епоха. Как е успяла да избегне през целия си живот някой да улови образа ѝ, си оставаше загадка.
- И сега какво? - попита лорд Елгин.
Рандъл внезапно излезе от унеса си.
- Британските и френските сили трябва да атакуват едновременно - отговори той. - Който вдигне флага на победата над крепостта Уей, ще отнесе славата на деня.
- Не е нужно да вкарваме французите - обади се британският консул Хари Паркс. - Крепостта несъмнено е унищожена отвътре. Трябва да атакуваме само с британски войници и да се погрижим честта от тази велика победа да е за нас.
