- Синеокият е информиран и неуловим, Ваше Височество - спокойно рече Ли Лиен. - Имам и други лоши новини. Първото сведение за него е отпреди пет месеца. Дворцовата стража докладва за човек със сини очи, облечен като просяк, при това не другаде, а в самия Забранен град. Но след като го приклещили, той изчезнал в нощта като призрак - направил невъзможен скок от стените във водите на императорския ров. Затова не обърнах внимание на доклада и си помислих, че е някаква игра на светлината. Но шпионите от Далиен потвърдиха съществуването на синеокия. Според докладите британците и французите се отнасят с голямо уважение към него. Говори се, че вървял редом до самия лорд Елгин.
- Върви до Елгин ли? - изумено повтори Цъ Си. Това несъмнено бе най-сериозната ситуация, в която бе изпадала династията Цин след Първата опиумна война. Ситуация, която заплашваше самите устои на императорската власт.
Цъ Си се замисли за гаснещата сила на съпруга си и си даде сметка, че от нея зависи да вземе правилното решение. Влошеното здраве беше лишило Сина на небето от храбростта му и така решенията за следващите действия се вземаха от императорските съветници.
„А императорските съветници са продажни глупци“ - помисли си Цъ Си.
Императрицата мина между тримата полумъже (които продължаваха да стоят с чупка в кръста като статуи) подобно на облечена в коприна акула, плуваща между плячката си.
Лорд Елгин беше известен с неприязънта си към китайците и Цъ Си знаеше, че синеокият явно има какво да предложи, щом е успял да преодолее предразсъдъците на чужденеца.
- Ще научиш името му - сладко рече Цъ Си. - Трябва да зная самоличността на противника си и дали има семейство или любими хора, които да използваме. - Тя замълча за момент. - Знаеш, че съпругът ми е слаб. Страхливостта му ме наскърбява. - Тя отново замълча. - Нуждая се от съюзници, които да ми помогнат да защитя Средното царство. Британците завзеха Далиен, портата към това крайбрежие, и със своето тайно синеоко оръжие със сигурност ще продължат към Тиендзин. Ако удържат победа, ще да се насочат към самия Пекин и този дворец. - Тя потърка гладките си елегантни ръце. - Какво ще ме посъветваш, Ли Лиен?
Великият евнух се замисли за момент.
- Трябва да се сдобием със западни оръдия, за да защитим останалите си позиции, крепостите Дагу - рече той.
- И как ще стане това? - поинтересува се тя.
- Руснаците отдавна молят да им отстъпим левия бряг на река Амур. Искат излаз на Тихия океан, който не замръзва през зимата. Без него са ограничени, а достъпът им трябва. Тук можем да извлечем две изгоди. Първо, руснаците ще ни осигурят онези трийсет и две фунтови оръдия, от които имаме толкова голяма нужда. Говори се, че британците имат нови бойни кораби, чиято броня е дебела десет сантиметра. Затова ни трябват по-големи оръдия, ако искаме да защитим крепостите Дагу. Второ, трябва да сме сигурни, че руснаците няма да се намесят в конфликта. Ваше Височество. Ако застанат на страната на британците, положението ни ще стане още по-сериозно.
Цъ Си знаеше, че подобно стратегическо решение далеч надхвърля властта ѝ.
- Трябва да имам подкрепата на принц Кун - каза тя, давайки си сметка, че това е критичният фактор. Без помощта на брата на императора действията ѝ със сигурност щяха да срещнат съпротивата на другите императорски съветници. - Тогава и само тогава ще говоря със съпруга си за сделка за получаване на руски оръдия.
- Отличен план - отвърна Ли Лиен. - Незабавно ще извикам принц Кун.
- Но дори да имаме оръдията - продължи Цъ Си, - няма гаранция, че ще успеем да победим британците. Генералите ни бяха безсилни да ги спрат въпреки огромното ни числено превъзходство.
- Сякаш синеокият предател знае плановете и стратегията ни. Сякаш има шпионин в самото командване на нашата армия.
- В такъв случай трябва да променим правилата на играта - замислено рече Цъ Си. - Според Сун Дзъ има три начина да спечелиш битка. Първият е със сила. Вторият е с измама. А третият е чрез съюз. - На устните ѝ заигра цинична усмивка. - Дойде време да прибегнем към един древен съюз. Според Манджурския протокол ще поискам закрилата на Сенге Ринчен и монголската армия.
Идеално решение, помисли си Цъ Си. Бъдещето на четиристотинте милиона китайци потенциално щеше да зависи от страстите на монголския господар. Армиите му през последните пет месеца бяха минали през Западна Азия, помитайки всичко по пътя си; твърдеше се, че стигнали чак до границите на Индия. Цъ Си се беше срещала само веднъж с варварския дявол на един банкет в чест на съпруга ѝ преди четири зими. Монголецът беше вулгарен скот, който недвусмислено ѝ показа какви са желанията му относно нея. Твърдоглаво самонадеяно животно, познаващо една-единствена страст - завоевание на всяка цена.
