Poslednata imperatrica полностью

-      Или ще бия играта на най-трудното ниво, или нищо! Не ме обиждай с тъпите си предложения.

Уилсън извади таблета си и погледна часа.

-      Какво ще кажете да се омитаме, момчета? Минерва и дружките ѝ закъсняват близо час.

Професорът си сипа още един скоч и го гаврътна.

-      Откога точно ти стана чувствителен на тема точ­ност? Имаме тонове време.

Споменаването на време накара Уилсън да се за­мисли за Дървото на живота. Идеята за подобен фе­номен бе засвидетелствана в множество култури, като се започне от Месопотамия и се продължи нататък. Дървото на живота фигурираше и в Битие, където е имало потенциала да даде безсмъртие на Адам и Ева. Но вместо това първите хора предпочели ябълката от Дървото на познанието, което им дало възможност да правят както добро, така и зло. В резултат Адам и Ева били прогонени от Райската градина от страх, че после ще ядат от Дървото на живота и ще станат безсмъртни грешници.

В китайската митология фениксът и драконът се на­мирали в клоните на Дървото на живота, като му оси­гурявали защита и му давали сила. Интересното бе, че китайският феникс, известен като фънхуан, символизи­ра женската енергия, а драконът мъжката; и за двете съ­щества се твърди, че живеят вечно.

Уилсън беше открил и една даоистка история за дър­во, даващо един-единствен плод на всеки три хиляди години. Смятало се, че който яде от плода, става без­смъртен.

Докато изучаваше различните сведения, той ясно разбра, че Дървото на живота съдържа огромна сила и че това е още една причина да не позволява на Г. М. да изопачи мисия Ездра за свои цели.

-      Какво ще кажеш да излезем и да поговорим, Ран­дъл? - каза Уилсън. - Трябва да обсъдим нещо важно.

-      Разговаряйте тук! - каза професорът и почерпи по още едно питие. - Тези момичета определено не са за изпускане.

-      Виж, те може дори да не дойдат - каза Уилсън. - И ако трябва да съм честен, предпочитам да си спестя удоволствието да прекарам цялата вечер в гледане как Черния Барт ти вижда сметката. - Той се обърна към Рандъл. - Хайде, да тръгваме.

Преди Рандъл да успее да отговори, през летящата врата влезе Минерва, следвана от две други жени. По­стоянните клиенти зарязаха всичките си занимания и зяпнаха елитните момичета на „Ентърпрайз Корпорейшън”, които се понесоха през помещението към отворе­ните обятия на професор Оутър.

Минерва пусна ослепителна усмивка.

-      Съжалявам, че закъсняхме.

-      Изобщо не се притеснявай, пиленце - отвърна про­фесорът и сви устни, за да лепне доста фамилиарна це­лувка на бузата ѝ. - Подуши ме - каза той.

Уилсън не се сдържа и завъртя очи.

-      Миришеш прекрасно! - ентусиазирано рече тя. - Тази вечер се очертаваш като същински жребец. - Минерва се обърна към двете момичета зад нея. - Това са мои много добри приятелки. Работят на директорския етаж с мен.

Съдейки по външността им, това беше очевидно.

-      Привет, аз съм Лара - каза по-високата блондинка на професора, после на Рандъл.

-      А аз съм Клодия - каза по-дребната блондинка и се ръкува кратко с Уилсън.

Професорът целуна двете по бузите и също се зае с представянето.

-      Аз съм професор Оутър, самопровъзгласил се ге­ний - каза той и се изкиска. - Красивият момък до мен е Рандъл Чен, който също е много умен. А онзи замаян глупак там е Уилсън Даулинг. Каза, че нямало да дойде­те, но аз му отговорих, че е модно да се закъснява.

Минерва погледна към Уилсън.

-      Това само показва, че той не знае нищо за жените. Така ли е?

-      Май да - отвърна Уилсън.

-      Нека сваля товара още сега, за да не си развалям вечерта - каза Минерва. - Онзи ден ми навлече много неприятности, когато се ръкува с Джаспър. Този номер едва не ми костваше работното място.

-      Опитвах се аз да изгубя работното си място - каза Уилсън.

-      Не ме разбираш, Уилсън. Действията ти едва не ми костваха нещо много скъпо - работата ми. Надявах се да ми се извиниш. Май трябваше да се досетя, че това няма да стане.

-      Постъпката ми нямаше нищо общо с теб. Джаспър много добре знае това.

-      А аз откъде бих могла да зная?

-      Искаш ли да му се обадя, за да потвърди?

-      О, чудесна идея! - изтърси Минерва. - Хайде да обсъдим отново с него болезнения спомен. - Тя се обър­на към професор Оутър. - Приятеля ти наистина си го бива. Типичен представител на Меркуриевия екип - арогантен и егоист. Както и да е, достатъчно за него. Какво ще кажеш да потанцуваме?

-      Да потанцуваме, скъпа! Току-що нацели едно от най-големите ми умения! - Професорът я сграбчи за ръ­ката и с лекота я завъртя към дансинга.

Рандъл веднага се впусна в непринуден разговор с Клодия, а Лара стоеше пред Уилсън с протегната ръка.

-      Здрасти... Уилсън? Аз съм Лара. Приятелят ти, про­фесорът, е много забавен - сладко рече тя.

Уилсън стисна ръката ѝ и направи всичко по силите си да се усмихне.

-      Захванал се е с нещо специално, това е сигурно. Какво те води тук тази вечер, Лара?

Тя кимна.

-      Минерва каза, че професорът е много готин и че ще си изкараме забавно с вас. И дотук се радвам, че дойдох.