Уилсън остана назад и се загледа в оживено общуващата компания пред себе си. Всички други в клуба също ги гледаха - предимно момичетата, но също и кавалерите им. Нещо просто не беше наред и Уилсън го долавяше. Той се вмъкна между Рандъл и професора и ги прегърна през раменете.
- Не забравяйте, момчета, днес е четвъртък и утре имаме работа за вършене. - Той се пресегна, взе един шот уиски, гаврътна го на един дъх и стовари чашата на бара. - Както винаги казвам, предпочитам бутилка пред лоботомия.
С радостни възгласи групата грабна чаши, чукна се и пи на екс.
Калифорния, Америка
Щатски парк „Дел Нотр“
Проход Хънтингдейл
21 юли 2084 г.
09:30 ч. местно време
31 дни преди началотона мисия Ездра
Резкият звън на телефона проряза тишината на спалнята. Уилсън с неохота се обърна в тъмното, протегна се и натисна бутон до леглото. Телефонът продължи да звъни, като постепенно звънът му се засилваше, докато трите стъклени стени от матови ставаха прозрачни, разкривайки панорамни изгледи към Тихия океан от пустия планински склон. Беше ясна ветровита утрин и океанът бе яркосин, а по него играеха безброй слънчеви зайчета и бели гребени на вълни.
Уилсън бързо отпи глътка вода.
- Идентифицирай обаждащия се.
- Рандъл Чен - отвърна компютърно генериран глас.
Слънчевите лъчи вече изпълваха спалнята и Уилсън усети топлината им върху кожата си.
- Вдигни, без видео - каза той и телефонът моментално се свърза. - Здрасти, Рандъл, какво става?
- Лъ Дан беше помолен да напусне „Ентърпрайз Корпорейшън” - забързано рече Рандъл. - След тренировките тази сутрин дойде някакъв шериф от охраната и ни съобщи, че Лъ Дан трябва да напусне територията на компанията до обед. Представлявал заплаха за сигурността.
Уилсън още се чувстваше замаян от предишната нощ. Той погледна часовника на нощното шкафче. Беше спал само пет часа.
- Не им позволявай да отпращат Лъ Дан - сериозно рече Рандъл. - Точно сега се нуждая най-много от него.
- Разговаря ли с Дейвин? - попита Уилсън.
- Не мога да го намеря.
Уилсън се замисли за момент.
- Ще говоря с Джаспър. Сигурен съм, че е някаква грешка. - Не искаше да се обажда на Г. М., понеже това можеше да му даде повод да говори с Рандъл, така че Джаспър беше единствената възможност. - По кое време приключихте снощи? - попита той.
От другата страна последва кратко мълчание.
- Ами честно казано, още не съм си лягал.
- Не си спал?
- Бях с Клодия, докато не дойде време за тренировката с Лъ Дан сутринта.
- Надявах се да не чуя това.
- Виж - отвърна Рандъл, - знам какво се иска от мен през следващите седмици. Така че не е нужно да се ядосваш. Наясно съм, че снощи трябваше да съм по-дисциплиниран.
- До прехвърлянето ти не остава много време. - „По-скоро е, отколкото си мислиш.“ - Наистина е много важно да се пазиш. Абсолютно задължително е да бъдеш физически здрав и спокоен. Когато се върнеш, можеш да купонясваш колкото си искаш.
- Като теб ли? - попита Рандъл. - Изненадах се, като те видях как разпускаш снощи. Изгубих бройката на чашките, които обърна.
- Снощи беше изключение - каза Уилсън. Глухото пулсиране в слепоочията му показваше, че е прекалил. - Аз поне си тръгнах пръв.
- Професорът си тръгна веднага след теб - каза Рандъл. - Двамата с Минерва отпрашиха към квартирата му. Лapa също си тръгна. Изглеждаше много нещастна, след като ти изчезна така внезапно.
Новината за Минерва сепна Уилсън. Не беше сигурен защо, но пронизващата болка в корема му доказваше, че това означава нещо за него.
- Е, да се надяваме, че на професора му се е усмихнало щастието - насили се да отвърне той.
- Не искам да прозвуча цинично - продължи Рандъл, - но все имам чувството, че момичетата здравата се опитваха да са мили с нас. Според ограничения ми опит красивите жени обикновено не са толкова дружелюбни.
- Напълно те разбирам.
- Клодия дори не ме попита с какво си вадя хляба. Абсолютно никакви въпроси. Не бях срещал момиче, което не иска да знае каквото и да било за мен. Обикновено бързат да ме преценят, за да видят дали отговарям на очакванията им. А тук нямаше нищо такова. - Рандъл замълча за момент. - Или вече знае всичко за мен, или ѝ е било казано да не пита. Това са единствените обяснения според мен.
Уилсън се надигна на възглавниците и отпи още една глътка вода.
- Да не забравяме, че може да са пратени от Джаспър, за да ни държат под око. В края на краищата и трите работят на директорския етаж.
- Мислиш ли, че Клодия би могла да има нещо общо с отстраняването на Лъ Дан от „Ентърпрайз Корпорейшън“?
- Каза ли ѝ, че ще тренираш с него?
- Не споменах името му, но казах, че имам тренировки.
- И после си тръгна?
- Да.
- И къде я остави?
- Ами... - Рандъл изведнъж зазвуча доста колебливо. - Оставих я в апартамента ѝ в града. Гола на канапето. - Той се разсмя смутено.
- Оставил си я гола на канапето? - повтори Уилсън.
