Професор Оутър вече беше във вихъра си и подскачаше и се въртеше енергично. Наистина бе доста добър танцьор след многото уроци през годините. И успяваше доста ефективно да върти Минерва, която се чувстваше много щастлива от изявата си на дансинга.
- Приятелят ти доста добре я забавлява - каза Лара и посочи професора, който тъкмо завъртя отново Минерва, след което я сграбчи здраво за кръста и я залюля в ритъма на музиката. Минерва беше поне трийсетина сантиметра по-висока от него и поне двайсет години по-млада. Тя бе стройна, а той закръглен, така че бяха доста странна двойка, но въпреки това явно си прекарваха страхотно.
Уилсън използва момента да разгледа по-внимателно трите невероятни момичета. Минерва беше висока и тъмнокоса; носеше сива пола, сиви каубойски ботуши и черен жакет с къси ръкави. Изглеждаше бдителна и съсредоточена, едва ли не пресметлива, но Уилсън се опита да промени преценката си. Лара бе висока и едрогърда, с дълга руса коса; беше си сложила сини сенки на очите (гримът изглеждаше малко по-тежък от нужното, макар че Уилсън не разбираше много от такива неща), тесни сини джинси, каубойски ботуши и червена риза, сякаш взета от някой уестърн. Клодия също бе руса, с дълга до раменете златиста коса; тя беше най-дребната от трите, доста мускулеста и не следваше каубойската тема - беше облечена в оранжева дреха с дълбоко деколте без ръкави, широки дочени панталони и маратонки. Трите наистина бяха прекрасни и колкото повече ги наблюдаваше Уилсън, толкова повече осъзнаваше колко необичайно привлекателни са в действителност.
- Танцуваш ли? - попита Лара.
- Само ако ми опрат пистолет в главата - отвърна Уилсън.
- Аз съм много добра - каза тя. - Искаш ли да излезем на дансинга?
- Не, но пък за сметка на това ми хрумна страхотна идея. - Уилсън излезе от тихата зона, сграбчи професора за ръкава и го издърпа от музиката. - Защо не потанцуваш с Лара? Страшно харесва движенията ти.
- Всички харесват движенията ми! - задъхано заяви професорът. - Хайде, Лара, да потанцуваме, бебче!
Минерва слезе от дансинга и застана до Уилсън.
- Не си по танците, а?
Уилсън поклати глава.
- С цялото ми уважение, Минерва, професор Оутър не ми изглежда да е твой тип.
- Точно това ми харесва у теб, Уилсън. Толкова позитивно гледаш на нещата. - Минерва извади гланц за устни, прокара го по долната си устна и после я притисна в горната. Погледът ѝ беше зареян нанякъде. - Предполагам вече знаеш, че ти ме привличаш много повече от него.
Уилсън изобщо не беше очаквал такъв отговор.
- Имам идея, Минерва. Щом си толкова загадъчна, а аз такъв глупак, ще те помоля за една услуга. Когато си саркастична, вдигай лявата си ръка. Когато си искрена, вдигай дясната, сякаш се кълнеш в Библията. Така ще знам какви ги говориш.
- О, разбирам - рече тя. -
- Вярвам ти - каза Уилсън и също вдигна лявата си ръка.
- Е, аз пък не ти вярвам - каза тя, вдигайки дясната си ръка.
- Поне вече и двамата знаем играта с ръцете - отбеляза той.
- Мисля, че е доста ефективна - отвърна тя.
Професорът непрекъснато поглеждаше от дансинга към Уилсън и се мъчеше да разбере как вървят нещата. В отговор Уилсън вдигна палци към него.
- За протокола, Минерва - знам, че Джаспър те е пратил тук - сериозно каза той. - Това е единственото обяснение.
- И какво те кара да мислиш така? - с безизразна физиономия попита тя.
Уилсън се усмихна.
- Ако знаех отговора, нямаше да си правя труда да идвам.
Минерва поклати глава.
- Имаш
Уилсън прокара пръсти през косата си, без да я изпуска от поглед.
- Просто искам да знаеш, че те наблюдавам.
- Точно това очаквам от всеки мъж - отвърна тя.
В този момент професор Оутър напусна със завъртане дансинга с Лара. Двамата бяха леко изпотени от забавлението.
- Не можеш да оставиш момичето ми на мира, нали? - ухилено рече професорът.
- Цялата е твоя - заяви Уилсън.
В отговор Минерва лепна целувка върху устните на дребния мъж.
- Господи, как се радвам, че се върна. Разговорът беше станал адски отегчителен!
- Такъв е нашият Уилсън - рече професорът. - Сериозен е за
