След сякаш безкрайно друсане по прашното шосе най-после завихме по черен път, който водеше към няколко постройки в далечината. Имаше табела, която гласеше: „Ранчото на Гас Колдуел. Всички приятели са добре дошли. Стреляме по нарушители.“
След още десет минути пристигнахме в огромна къща, където ни посрещна семейството на Гас, част от неговите работници и няколко кучета. Гас въведе госпожица Хейстингс и мен в уютния си дом и се обърна да извика на Джейсън:
— Момче, стига си се излежавал в камиона. Донеси чантите.
Гас ме беше информирал, че следващия ден работата в ранчото ще започне рано сутринта. Беше решил Джейсън да научи това по трудния начин.
Следващата сутрин, преди часовникът да е отмерил шест, двамата с госпожица Хейстингс и цялото семейство Колдуел вече бяхме закусили обилно с огромни количества холестерол. Докато отпивахме от втората си чашка кафе, Гас каза:
— Да взема да събудя Спящата красавица. Очертава се интересен ден. Образователен… нали разбирате.
Чухме как Гас изкачва стълбите и отваря с трясък вратата на Джейсън. Бумтящият му глас се разнесе из цялата къща:
— Момче, жив ли си? Проспиваш си деня. Обличай се и слизай.
Гас се върна при нас и продължихме да си говорим приятелски, отпивайки от силното кафе. След няколко минути се появи Джейсън — разчорлен и с торбички под очите. Седна на масата. В същия момент Гас стана и каза:
— Е, закуската беше чудесна. А сега на работа.
Джейсън се опули насреща му и каза раздразнено:
— Може ли да закуся, ако обичате?
Гас се усмихна и каза:
— Тъй вярно. Веднага щом станеш утре сутринта. Никой не излиза от дома на Гас Колдуел гладен. Но не мога да направя нищо за тези, които проспиват целия ден.
Джейсън погледна през прозореца и възкликна:
— Че то още не се е съмнало!
Гас се ухили до уши и отговори:
— Браво, моето момче, колко си наблюдателен! А аз мислех, че ще трябва да те уча на всичко. Сега тичай в склада и виж дали ще можеш да намериш някакви работни дрехи. Откакто си станал, не си направил нищо полезно. Тръгваме след пет минути.
Гас се съгласи, преди да тръгнем за Остин, да ни заведе до мястото, където Джейсън ще работи, за да видим какво ще прави. Вече бяхме седнали в камиона, когато Джейсън се появи от склада и без протести се метна в задната част на пикапа. Още преди да е седнал, Гас натисна педала, прекоси двора и мина през портата, излизайки на полето.
Слънцето тъкмо изгряваше, когато стигнахме границата на ранчото, където беше натрупана купчина дървени подпори за ограда. Гас скочи от камиона и извика:
— Момче, ще си вдигнеш ли задника от удобното си местенце? Не познавам друг човек, който да се излежава толкова много.
Двамата с госпожица Хейстингс вървяхме зад Гас и Джейсън, докато стигнахме последната подпора на оградата, която се губеше на хоризонта.
— Добре дошли при подпора номер сто и едно — гордо заяви Гас.
После набързо показа на Джейсън как да изкопае дупка за подпората, как да я постави и как да провери дали е вертикална. Макар че беше на седемдесет и пет, Гас Колдуел притежаваше завидна сила и невероятна издръжливост. В неговите ръце всичко изглеждаше лесно.
Той се обърна към Джейсън и каза:
— Сега опитай ти.
Гас тръгна към камиона, където стояхме ние с госпожица Хейстингс.
Джейсън се захвана с инструментите. Изглеждаше почти комично. Гас му подхвърли:
— Да се надяваме, че ще му хванеш цаката, преди да си каталясал. Ще изпратя някой да те вземе за обяд.
По лицето на Джейсън се изписа уплаха и той извика:
— Докъде трябва да стигне тази ограда?
Докато ни помагаше да се настаним в камиона, Гас отговори през смях:
— Не повече от километър и половина, след което ще завием и ще продължим нататък. Не се притеснявай, няма да те оставим без работа. Ще ми се и аз да бях получавал по един долар на всяка подпора, която двамата с Ред Стивънс сме забили в Тексас.
Оставихме Джейсън с новото му занимание.
След почти четири седмици двамата с госпожица Хейстингс се върнахме от успешна командировка в Остин. Гас отново ни взе от летището и докато караше към ранчото, не се стърпях и попитах:
— Е, как се справя младият Джейсън?
Гас се усмихна и отговори:
— Не вярвах, че ще се справи. При целия този пек, пришките и голямата горещина не беше трудно да се откаже, но мисля, че ще бъдете приятно изненадани.
Когато стигнахме ранчото, Гас ни закара директно на мястото, където Джейсън бе работил първия ден. Направи ми впечатление, че оградата този път стигаше доста по-надалеч, а Джейсън не се виждаше. Гас продължи да кара и когато изкачихме малко възвишение, забелязах Джейсън в далечината.
Бе настъпило истинско преобразяване. Джейсън бе хванал тен от слънцето, бе отслабнал от физическия труд и когато пристигнахме, работеше енергично. Той ни махна и се приближи, докато слизахме от камиона.
— Джейсън, ти ли изкопа всички тези дупки и заби всички тези подпори? — попитах аз.
В очите му проблеснаха искри на задоволство и той отговори:
— Тъй вярно, сър. Всички до една. Даже са прави.
Гас преметна ръка през рамото на Джейсън и каза:
