Уеб се пресегна през прозореца на колата, сграбчи Милър за вратовръзката и се опита да го дръпне надолу. Куршумът удари младия агент точно между плешките, излезе през гръдния му кош и разби стъклото на предната врата. Романо вече беше на уличното платно, залегнал зад предното колело на колата. Дулото на пистолета му се подаваше над капака на двигателя, но той не стреля.
— Уеб, изчезвай оттам!
Още няколко мига Уеб продължи да стиска вратовръзката на Милър, докато агентът се свличаше бавно надолу. Последното нещо, което видя, преди мъртвият Милър да се строполи на тротоара, беше празният му невярващ поглед.
— Уеб, махай се от колата или аз лично ще те застрелям! — изкрещя Романо.
Уеб се сниши надолу тъкмо в момента, когато следващият куршум пръсна на парчета задния страничен прозорец на бюромобила. Той се измъкна като гущер през вратата и зае позиция до задното колело. В Академията ги бяха учили да залягат зад колелата на колите, защото малко видове боеприпаси са в състояние да пробият толкова много метал.
— Виждаш ли нещо? — попита Романо.
— Нищо след първия отблясък. От оптически мерник. Беше поне на хиляда метра, в гората, между онези групи къщи ей там. Милър е мъртъв.
— Е, как иначе! Това сигурно беше .308-калибров куршум със стоманена риза, а мерникът може да е само „Литън“, с десетократно увеличение.
— Ха така, същият като нашите! — възкликна Уеб. — Я си дръж по-ниско главата.
— Много благодаря за съвета, Уеб. Тъкмо се канех да стана и да повикам мама.
— Не можем да отвърнем на огъня, нашите пистолети нямат такава далекобойност.
— Що ми разправяш работи, дето и без теб ги знам? Случайно да имаш нещо по така в багажника?
— Не е моя колата.
Още един куршум удари каросерията и двамата се притиснаха към земята. При поредния изстрел задната лява гума изпусна шумно въздух. При следващия от радиатора засвистя пара.
— Не смяташ ли, че някой все пак трябва да повика полиция? — оплака се Романо. — В това предградие всеки ден ли ги стрелят със снайпери откъм гората?
— Телефонът ми е в колата.
— Не се и опитвай да го вземеш, тоя приятел явно си разбира от работата.
Двамата изчакаха около пет минути, през което време не последваха нови изстрели. Най-после в далечината се чу полицейска сирена. Уеб предпазливо вдигна глава и погледна през прозорците. Не се виждаше нищо.
Когато полицейската кола пристигна, Уеб и Романо вдигнаха високо служебните си карти и с ръце направиха знаци на полицаите да залегнат. След още около пет минути Уеб пропълзя до патрулната кола и накратко обясни ситуацията. Изстрелите отдавна бяха престанали, а постепенно около къщата се струпа едва ли не цялата полиция на окръга заедно с половин дузина униформени на коне. Претърсиха цялата гора, но не откриха нещо, ако не се смятаха пресните следи от гуми по коларския път, който водеше към главното шосе от другата страна на гората зад къщата на Коув. А също и купчинка гилзи. Романо се оказа прав — от .308-калиброви патрони със стоманена риза.
После пристигна линейката, за да откара Крие Милър. Уеб забеляза, че на ръката си момъкът имаше брачна халка. Тази вечер мисис Милър щеше да има посетители от Бюрото. Той поклати глава и погледна Романо.
— Почна да ми писва тоя живот.
Уеб и Романо вече по три пъти бяха давали показания. Освен това Бейтс лично дотича на местопроизшествието да сръфа Уеб за провеждане на неправомерно разследване.
— Казах ти, че ще се опитат да те очистят, Уеб. Ама ти си една дебела глава, не слушаш, като ти се говори! — крещеше ядосан Бейтс.
— Ей, по-полека! — сопна му се Романо.
— Кой си пък ти, бе? — извика Бейтс, като завря зачервеното си от гняв лице на сантиметри от неговото.
— Пол Романо, командос от екип „Хотел“. Особено ми е приятно — рече Романо и подигравателно протегна ръка.
— Затваряй си устата! — сряза го Бейтс и отново се нахвърли върху Уеб. — Ти не разбираш ли, че Бък Уинтърс само чака повод да те размаже? — Той отново погледна Романо. — Да погребе целия отряд, и то по устав. А вие явно сте си поставили за цел да му дадете повод!
— Това, което лично аз съм си поставил за цел, е да разбера какво се случи с другарите ми — озъби му се Уеб. — На мое място и ти би постъпил по същия начин. Поне ако все още си оня Пърси Бейтс, когото познавам.
— Я не ме баламосвай! — Бейтс млъкна и замръзна на мястото си, понеже Уеб бе извадил вестникарската изрезка и я държеше нагоре пред очите му.
— Намерих това в къщата.
Бейтс бавно протегна ръка и пое парчето хартия.
— Май двамата с Коув се знаете отдавна — добави Уеб.
Бейтс ги дръпна встрани. Погледна Романо, после Уеб.
— Не се бой за него — успокои го Уеб. — Минал е през всички проверки и е между най-надеждните ни служители.
— Даже веднъж бях в охраната на Арафат — добави Романо. — Аз поне не знам човек с повече врагове от тоя хубавец.
— Ти не спомена, че си работил с Коув, когато са избили семейството му — каза Уеб.
— Не съм длъжен да ти разправям автобиографията си, Уеб — изрева Бейтс.
— Може би просто ми дължиш обяснение.
Бейтс сгъна изрезката и я сложи в джоба си.
