„2. Подборът на жертвите му създава чувство за превъзходство. Хора като тях винаги са го карали да се чувства тромав и ограничен. Но сега той може да навлезе в техния свят, да се движи в тяхна територия, а те не могат да направят нищо, за да го спрат. Това е начин да си докаже, че не е такъв неудачник, за какъвто се е имал досега. Малко вероятно е той да е получил висше образование. Съмнявам се дори дали има завършено средно образование, въпреки че явно далеч не е глупав. Като вземем предвид неговата стратегия при подбора на жертвите (виж по-долу), много вероятно е да се е образовал сам в областта на техните научни търсения. Вероятно е чел много трудове по психология и приложна психология — и в книжна форма, и в интернет. Може дори да е посещавал курсове за възрастни в тази област. Сигурно се счита за експерт, но познанията му неминуемо са повърхностни.
3. Способен е да проявява изключително силен самоконтрол и да действа крайно организирано. За да осъществи плановете си, е разработил достатъчно убедителна стратегия, с която е подвел жертвите си, макар те далеч да не са били плахи и неопитни хора. За да успее, той е прикрил по някакъв начин факта, че техният свят всъщност му е чужд.
4. Трябва да е планирал ударите си много отрано, защото такъв подбор на жертви изисква много по-продължителни проучвания, за разлика от опортюнистичния подбор по физически белези. По краткия период от време, който разделя двете последни убийства, можем да съдим, че той има вече готов списък на жертвите. Това, че разстоянията между отделните убийства се скъсяват, означава, че той става по-самоуверен, но може да е и признак, че нуждата му да убива нараства.
5. Какви могат да бъдат плановете му? Отговорът на този въпрос се крие в подбора на жертвите. Общото между убитите е, че и тримата са университетски преподаватели по психология и че са публикували реферати за изследвания, проведени с хора (доброволци). Според мен убиецът е убеден, че животът му е съсипан в резултат на някакъв експеримент, проведен от един или повече психолози. Може самият той да е бил жертва на такъв експеримент, но не вярвам нещата да стоят така. Ако случая беше такъв, той би имал конкретен обект на отмъщението си и щеше да престане да убива, след като веднъж постигне целта си. Не е изключено като дете да е бил жертва на насилие от страна на родител или близък, пострадал душевно от психологически инквизиции. Като се има предвид какво психологическо насилие е било упражнявано от ЩАЗИ например, такъв вариант не изглежда толкова невероятен, колкото би бил на друго място и в друго време.“
