Криминалисти от Лайден, които са натоварени с разследването на убийство, имат подозрения, че може да имат работа със сериен убиец. Обърнаха се към нас с молба да пуснем циркулярно данните от престъплението, с цел евентуално сравнение и откриване на подобни престъпления в рамките на други юрисдикции. Жертвата е Питер Де Гроот, професор по психология в лайденския университет. Тялото му е било открито в собствения му дом. Бил е гол и завързан по гръб на бюрото си. Дрехите му са били разрязани, за да бъдат свалени от него. Причината за смъртта е удавяне. По всичко личи, че убийството е извършено, като в устата на жертвата е поставена фуния или тръба, в която е наливана вода. Трупът е обезобразен след настъпване на смъртта — скалпирана е гениталната област. Половите органи не са засегнати.
Обръщаме се с молба към колегите от всички страни членки на Европол да отворят досиетата с неразрешени убийства, и да проверят дали няма данни за подобни деяния в техните райони. Информацията да се препраща директно на главен инспектор Кеес Мартенс от лайденската полиция, с копие за Европол, отдел „Криминални престъпления“.
Петра не можеше да прикрие доволната си усмивка. Тъкмо препрочиташе текста, когато Акулата цъфна до рамото й.
— Какво е това? — попита той, докато оставяше чашата кафе на бюрото й.
— Бюлетинът на Европол — поясни тя.
— Ти си единственият човек, който се занимава с тези глупости.
— Именно затова съм и единственият човек тук, който има някакви шансове.
Той се наведе над рамото й и започна да чете.
— Уф, че гадост. Типично за холандците. Прекалено са тъпи, за да разрешават собствените си случаи, и ги прехвърлят на който пожелае.
Петра се намръщи.
— Грешиш. Изключително интелигентна постъпка от страна на холандците — първо, успели са да преценят, че може да става дума за сериен убиец, и второ проявили са смелост, като са помолили за помощ.
— Така ли мислиш?
Тя натисна клавиша, за да разпечата съответната страница от бюлетина.
— Не мисля, а знам. А знаеш ли какво е най-интересното в това убийство?
— Предстои ми да узная, ако не се лъжа — той се разположи на единия ъгъл на бюрото й.
— Би трябвало вече да си разбрал. Защото от всички нас се очаква да четем информацията, препращана от колегите на територията на Германия. Също както се предполага, че всички четем бюлетина на Европол.
Той подбели очи и изпъшка.
— Да, добре. Виж какво, признавам, че го прехвърлям набързо, това достатъчно ли е?
— Разбира се, всички бързаме понякога. Но в тези сведения понякога има неща, на които трябва да се обръща внимание. Като например убийството в Хайделберг преди месец и половина. Това говори ли ти нещо?
Той се намръщи.
— Някакъв търговец на наркотици на дребно, това ли беше?
— Това им беше оправданието да прехвърлят случая на нас. А беше очевидно, че убийството няма нищо общо с дрога.
— Сигурно затова не съм обърнал особено внимание — прекъсна я Акулата, за да се защити — Решил съм, че не е по нашата част.
— Едно убийство винаги трябва да представлява интерес за полицая. Аз пък го прочетох. Затова мисля, че човекът, извършил убийството в Лайден, е убивал и преди — в Хайделберг. И още веднъж след това — в Бремен. — Тя потърси с мишката и извади доклада от Лайден, после започна да разпечатва файла. — И затова ще си спечеля червена точка, като представя съвпадението на данните пред шефа.
Тя стана, взе си кафето и отиде до общия принтер. Взе купчината хартии и помаха весело на Акулата.
— Захващай се с Красич — подхвърли тя на излизане.
Откри Плеш в кабинета й, където шефката преравяше исканията за покриване на разноски. Тя вдигна очи и се усмихна с благодарност на Петра.
— Надявам се да ми носиш някакви факти, а не фантасмагории.
Петра сви рамене и се отпусна на стола срещу Плеш.
— Опасявам се, че са по-скоро предположения, отколкото непоклатими факти.
— Е, както и да е. Все е някакво разнообразие. Какво те тревожи?
Петра постави разпечатките на бюрото й.
