— Това е извадка от тазсутрешния бюлетин на Европол. Холандската полиция търси възможни връзки между едно убийство, извършено в Лайден, и други подобни престъпления. Миналата седмица прехвърлях досиетата на неразрешените убийства, докато подготвях сегашната операция, за да видя дали няма нещо, свързано с Красич и Радецки. Попаднах на някакъв случай в Хайделберг, който ме заинтригува смътно, затова се обадих на колегите и поисках всички данни за убийството. Когато ги изчетох, се убедих, че не е от нашия ресор. Но когато прочетох подробностите около лайденското убийство, забелязах удивителни съвпадения. Проверих повторно — има удивително сходство в начина на извършване на престъплението.
Плеш взе разпечатката и я зачете. Веднага щом стигна до общите черти на двете престъпления, челото й се смръщи.
— Боже мили — беше коментарът й, когато привърши.
— Има и друго — продължи Петра. — Още едно такова убийство е извършено в Бремен. Извадих данните за него, защото приличаше на хайделбергското. Начинът на извършване е идентичен.
Плеш повдигна вежди.
— Мислиш, че е един и същ психопат?
— Така изглежда. Какво да правим от тук нататък?
Плеш сви рамене.
— Свързваме се с Хайделберг. Като че ли това е първото убийство. Сигурно там изобщо не четат бюлетините на Европол. Трябва да се свържат с холандците и с хората от Бремен. — Тя изду устни и издиша силно. — Да се занимават те, не аз. Какъв кошмар. Започват преписките и бюрократичните тънкости.
— А не може ли ние да задържим случая? — попита Петра.
— Как да се обосновем? Това няма нищо общо с организираната престъпност, не е в ресора ни.
— Но ние сме направили връзката. Освен това сме експерти по анализ на данни и сме привикнали да работим с Европол.
— Ти занасяш ли се? Като че ли ти е малко това, което имаш да вършиш по операцията „Радецки“. Стига, Петра, това не е наша работа и ти го знаеш. Ще се обадя на шефа на разследването в Хайделберг и ще задвижа нещата. Чудесна работа свърши, като забеляза връзката. Но не е редно да настояваш за случая.
Още преди Петра да продължи да спори, вратата се отвори с трясък и на прага застана Акулата, зачервен, с блеснали очи.
— Извинявайте, че нахлух така, госпожо — запелтечи той. — Но… става дума за този случай, който Петра ми показа в бюлетина. Току-що пристигна ново съобщение. Изглежда, че има ново убийство. Само че този път в Кьолн.
Карол си каза, че Петра беше права за моторницата. Това не беше играчка на богаташ. Корпусът й беше от дърво, със съвършени пропорции, с малка покрита каюта по средата. Тадеуш й каза, че когато я купил, била почти развалина, но се влюбил в елегантната й линия и фината изработка на корпуса — от застъпващи се дъски. Възстановил някогашния й блясък, и сега моторницата представляваше съвършен музеен експонат, който обаче функционираше не по-зле, отколкото през трийсетте години, когато е била построена. Когато Карол поглеждаше навътре в малката каюта, забелязваше как лъснатите месингови части и полираният махагон пречупват меко светлината. Нямаше излишни пространства — пейката, която опасваше три от стените на кабината, имаше жлебове, в които се плъзваха двата края на масичката, така че се получаваше двойно легло. Имаше вградени шкафове, където можеше да се поставя багаж, но всичко беше конструирано така, че не се нарушаваха елегантните пропорции на малкото помещение.
На палубата, малко зад кабината, един висок, мълчалив мъж стоеше облегнат на руля и чакаше заповедта на Тадеуш, за да потеглят.
— Знае само една-две думи на английски — бе казал Тадеуш, докато й помагаше да се качи на борда. — Поляк е, като мен. Ние, поляците, сме най-добрите моряци на света.
— Струва ми се, че ние, англичаните, сме склонни да оспорим това твърдение — отбеляза Карол.
Той кимна, признавайки правотата й. Днес изобщо не приличаше на сериозния бизнесмен, когото бе видяла на предишните им две срещи. Беше облечен в джинси и дебел рибарски пуловер, с плетена шапка, нахлупена на главата, и приличаше на всички останали лодкари, с които се бяха разминали по пътя от колата до моторницата. Издаваха го само ръцете — меки, без мазоли от тежък физически труд.
— Позволете ми да ви покажа лодката — настоя той, докато я водеше надолу. После отстъпи назад и я остави да се огледа.
— Много е красива — каза искрено Карол.
— Предполагам, че е строена за някакъв висш лидер на нацистката партия — каза той. — Но така и не съм проучил въпроса. Предпочитам да не знам, боя се, че ако узная прекалено много от историята й, мога да престана да й се радвам.
