— Мислех, че ще те зарадвам — каза нацупено Марейке.
— Божичко, Марейке! Карол е изнасилена, Радецки е заловил Тони, скрил го е някъде и се кани да го убие. В момента наистина не мога да мисля за нищо друго.
— Какво говориш? — лицето на Марейке се сгърчи от ужас.
Петра я заобиколи и влезе в асансьора, без да спира да говори:
— По някакъв начин са успели да разкрият Карол. Не знам, нямах време да я разпитвам за това. Радецки я е пребил и я е изнасилил. Тя е в ужасно състояние. Трябва да се опитам да го спра, преди да убие Тони. Погрижи се за Карол, тя не бива да остава сама — Петра целуна Марейке и полека я избута от асансьора. — Ще се обадя. — Докато вратата на асансьора се затваряше, тя подвикна. — Наистина се радвам, че си тук!
Зашеметена, Марейке се взираше в стоманената врата. Не си беше представяла срещата им по такъв начин. Не беше сигурна дали английският й не я е подвел, но според нея Петра беше казала, че Карол е изнасилена и че Тони е в смъртна опасност. Беше много трудно да повярва на думите й. Само преди няколко часа беше разговаряла и с двамата по телефона. Повдигна вежди, нарами по-здраво раницата си и се озърна за апартамент №302.
Вратата беше само притворена. Отвътре се носеше шум на течаща вода. Марейке влезе и затвори. Душът плющеше някъде вляво от нея. Тя остави раницата си на пода и зачука по вратата на банята достатъчно силно, за да бъде чута въпреки шума.
— Ало? — подвикна тя плахо.
Водата спря.
— Марейке? — попита някакъв глас.
— Да, аз съм, Марейке.
— Влизай, не съм заключила.
Водата рукна отново. Марейке влезе и видя една жена, която сигурно беше Карол Джордан. Облегната на стената на душ-кабината, тя се търкаше ожесточено със сапун. Лицето и изглеждаше ужасно. Меките тъкани бяха подути, носът и очевидно беше счупен, очите й бяха насинени. Залепналата за черепа мокра коса влошаваше още повече нещата.
— Толкова съжалявам — каза Марейке.
— Оправям се — отвърна Карол. — Наистина.
— Мисля, че не трябваше да се миеш — каза Марейке.
— Говорих вече с Петра. Това е маловажно. Важното е Тони да бъде спасен. — Карол вдигна ръка и пусна отново водата. — Можеш ли да ми подадеш кърпа. И да ми помогнеш да изляза от кабината?
Марейке припряно й подаде една от големите, пухкави хавлиени кърпи, окачени до душ-кабината.
— Още не мога да разбера какво става тук.
Карол затвори очи, изтощена от усилието да стои права под душа.
— Трябва да седна — каза тя. Марейке й помогна да седне на тоалетната чиния. — Ще ми донесеш ли някакви дрехи от спалнята? Още не мога да събера сили да вляза там. Тя е от другата страна на антрето. Вземи джинси, някакъв пуловер и бельо — каквото ще да е. Обещавам после да ти обясня всичко.
Когато Марейке излезе, Карол успя да се избърше донякъде. Когато кърпата минаваше между краката й, болката беше непоносима. Сега не искаше да мисли за всичко, което Радецки бе разрушил у нея. Имаше цял живот да мисли за това.
Марейке се върна с един наръч дрехи.
— Не е ли по-добре да ти дам някакъв халат? — попита тя.
— Излизам — отвърна уморено Карол.
— По-добре недей — отвърна Марейке. — Не можеш дори да стоиш права.
— Трябва да бъда с тях — настоя Карол. — Ще ми помогнеш ли да се облека?
— Добре, но ми разкажи какво става всъщност, моля те.
Карол изпъшка.
— Дълга история. При това аз не знам всичко.
Марейке клекна и започна да нахлузва чорапите на Карол.
— Тогава започни с това, което знаеш.
Петра си каза, че телевизионният канал явно беше насочил целия си бюджет за осветление към студиото. Ако някой обществен паркинг беше толкова зле осветен, хората веднага щяха да почнат да се оплакват, че се създават благоприятни условия за крадците. Все пак тук мястото сигурно беше безопасно, защото не беше лесно да се мине покрай охраната на портала. Ако Камал беше тръгнал да дава интервю в телевизията, а не към полицейското управление, Марлене никога нямаше да успее да го застреля.
Натисна бутона на радиото за търсене на друга станция, раздразнена от глупавите телефонни обаждания. Защо се бавеше Радецки? Предаването беше свършило преди петнайсет минути. Надали бе останал да пият по едно с водещия и останалите гости в студиото. Не беше възможно вече да си е тръгнал — нощем единственият изход от сградата беше през задния вход и паркинга. Освен това от мястото си тя виждаше ясно черния мерцедес на Радецки и добре познатия й профил на Дарко Красич, който седеше зад волана.
Божичко, как се надяваше да я отведат при Тони! И как се молеше да е още жив! Съвсем не беше сигурно, че Радецки не е излъгал Карол. Тони можеше да е бил убит още преди онзи полски мръсник да е отишъл при нея. Но Петра продължаваше да не разбира как се е провалило прикритието на Карол. Бяха подготвили всичко толкова внимателно. Как е съумял Радецки да открие връзката между Тони и Карол? И защо бяха отвлекли Тони?
