Никакъв отговор. Петра бръкна във вътрешния джоб на чантата, където носеше стандартния си „Валтер РРК“. Измъкна предпазливо оръжието и освободи предпазителя. Пусна внимателно чантата на пода и стисна пистолета с две ръце. После започна да пристъпва бавно, сантиметър по сантиметър, към вратата на дневната, като внимаваше да е с гръб към стената.
Пристъпи бързо в дневната, готова за стрелба. Това, което видя, беше много по-лошо от всичко, което си бе представяла. Карол лежеше сгърчена, в неподвижна купчина. Ръцете и краката й бяха завързани с кожени колани. Лицето й беше набраздено от кръв, слюнка и сълзи. Носът й беше подут и изкривен под неестествен ъгъл. Очите й бяха подпухнали и насинени. По бедрата й имаше следи от стекла се кръв и изпражнения. Нямаше никакво съмнение какво се бе случило.
— Господи — простена Петра. Пъхна пистолета в колана на панталона си и прекоси бързо стаята. Докато търсеше трескаво пулс по шията на Карол, в очите й избиха сълзи от гняв. Когато пръстите й най-сетне доловиха бавните удари на кръвта в каротидната артерия, тя залитна от облекчение.
Какво трябваше да направи първо? Изтича до кухнята и започна трескаво да отваря всички чекмеджета. Търсеше остър нож. После взе една кърпа за съдове и я намокри със студена вода от чешмата.
Сряза внимателно коланите и освободи китките и глезените на Карол. Като видя дълбоките следи, които останаха по тях, започна да ругае. Ръцете на Карол паднаха като отсечени от двете страни на тялото й и от устните й се отрони стон. Петра седна на пода зад нея и я повдигна малко, за да й бъде по-удобно, като внимателно я подпря с ръце. После започна да бърше лицето й с мократа кърпа, без да престава да повтаря.
— Аз съм, Карол, Петра. Тук съм, ще ти помогна.
След минута подутите клепачи на Карол трепнаха и между тях са образува едва забележим процеп.
— Петра? — прошепна тя.
— Тук съм, Карол. Вече си в безопасност.
Карол се задърпа от ръцете й.
— Тони! Хванали са Тони — извика тя.
— Радецки ли беше? — попита Петра, без нито за миг да се съмнява кой е отговорен за този кошмар.
— Заловил е Тони и ще го убие. Той ми го каза. Знае коя съм, разкрил ме е. Ще убие Тони, защото ние сме убили Катерина.
Петра се опитваше да схване това, което й казваше Карол. Какви бяха тези приказки, че са убили Катерина? Тя тръсна глава. В момента не можеше да си го изясни, а беше очевидно, че тъкмо сега я чака по-важна работа. Нямаше представа колко време е минало от изнасилването на Карол. Нямаше представа къде са Радецки и Красич. Но зададе първо най-важния въпрос.
— Къде са го закарали? Знаеш ли?
— Не, не знам, но трябва да ги намериш. Трябва да ги спреш. Не ги оставяй да го убият!
Гласът на Карол звучеше отчаяно. Сълзи се стичаха от ъгълчетата на очите й. Тя се беше притиснала към Петра като уплашено дете.
— Радецки ли ти причини това?
Въпреки всичко имаше нужда от потвърждение.
— Да.
— Трябва да отидем до полицейското управление и да съобщим, че си изнасилена. Трябва да те прегледа лекар.
— Това не е толкова важно сега, нали съм жива. А Тони може да умре всеки момент. Направи нещо, Петра.
Преди Петра да успее да отговори, мобилният й телефон отново иззвъня.
— Момент — каза тя и внимателно се измъкна от ръцете на Карол. Стана на крака и взе чантата си.
— Здравей, скъпа — познатият глас прозвуча в пълна дисхармония с обстановката в апартамента.
— Марейке?
— Същата. Познай къде съм.
— Моля?
— Познай къде съм.
— Нямам представа — отвърна нетърпеливо Петра.
— На спирка „Зоологическа градина“. В такси. Къде да дойда?
— Какво? В Берлин ли си? — Петра реши, че започва да се побърква. Тук нещо не беше наред. Какво търсеше Марейке в Берлин?
— Утре трябва да бъда в Кьолн, затова реших да се отклоня от прекия път, за да се видим. Мислех, че ще се зарадваш — тя беше забелязала, че Петра не е обзета от възторг и не можеше да потисне разочарованието в гласа си.
— Господи, Марейке, това е възможно най-неподходящият момент… Не, чакай, ти можеш да ми помогнеш. Нямам време да обяснявам, но трябва да дойдеш в апартамента на Карол. Можеш ли да се оправиш?
— Разбира се. Къде се намира?
Петра й издиктува адреса.
— До скоро. Ще ти обясня всичко, като се видим, трябва да прекъсвам, извинявай — допълни тя, като погледна през рамо и видя, че Карол се опитва да се изправи, подпирайки се на стола.
— Петра, трябва да ги откриеш — повтори тя настоятелно.
— Ще ги открия — Петра отиде при бюрото и вдигна слушалката на телефона. — Всеки момент ще дойде Марейке. Тя ще те отведе до управлението.
— Какво търси Марейке в Берлин? — гласът на Карол издаваше същото объркване, каквото изпитваше и Петра.
— Казва ли ти някой — Петра набра някакъв номер и зачака нетърпеливо отговор.
— Ало? Акуло, ти ли си? Слава богу, че си още там. Слушай, трябва да свършиш нещо. Нямам време за обяснения, но Радецки и Красич трябва да бъдат арестувани незабавно. Обаждаш се в криминална полиция, пътна полиция, на всички. Искам всяко ченге в града да ги търси и да бъдат арестувани незабавно, щом бъдат открити.
По някакви неясни причини Акулата се разсмя.
