Карол се замисли. Не беше много убедително, но пък надали някой щеше да подложи обяснението на подробен анализ. След като преследването на серийния убиец започнеше, никой нямаше да се интересува как и откъде е тръгнала цялата история.
— Ще свърши работа — каза тя накрая. Ъгълчето на устата й се изкриви в иронична усмивка. — Имам чувството, че не ти е за първи път да заглавикваш шефовете си.
Петра се намръщи.
— Каква е тази дума? Не разбирам.
— Да се измъкнеш от затруднено положение с приказки.
— В това ме бива много. Благодаря ти за помощта.
Карол сви рамене.
— Няма защо. Направих го с удоволствие. Налагаше се още някой да погледне положението, това е всичко.
Петра бутна настрани празната си чиния.
— Има още нещо, свързано с този убиец, което ме безпокои.
„Жена на място“, каза си Карол. „Аз нямаше да съм обезпокоена, ами направо побъркана от тревога“.
Тя кимна.
— Този човек няма да спре. А ти виждаш как разследването ще затъне в ничия земя, в тинята на войни за надмощие и спорове кой да ръководи операцията. Междувременно това чудовище ще продължи да убива, без никой да се опита да му попречи.
По изражението на Петра стана ясно, че е съгласна с нея. Карол осъзна с учудване, че е започнала да говори като Тони, и също като него започваше да разсъждава от гледна точка на събеседника си, за да разбере по-добре неговите страхове.
— Ти формулира проблема много точно. Този убиец работи по план. Върши си работата много добре, и няма причина да спре, преди някой да успее да го залови. Междувременно бюрократите ще започнат да играят техните игри, а следователите ще седят с вързани ръце. Вбесяващо е.
— Дори повече от вбесяващо. Всичко това е в разрез с инстинкта ти на полицай.
— Именно. При това положение как би постъпила ти, ако беше на мое място, Карол?
Въпросът за милион паунда, на който има само един възможен отговор.
— Ще се обадя на приятел — каза иронично Карол. Петра я изгледа учудено. Карол се замисли дали „Стани богат“ се върти вече и в Германия. После продължи: — Не бих се отказала. Ще направя всичко по силите си, за да мога аз самата да поема следствието, и изобщо няма да обръщам внимание на официалната процедура. А най-първото, което бих направила, е да се снабдя с психологически профил на престъпника.
Лицето на Петра се проясни.
— Аха — каза тя. — Разбирам. Би се обадила на доктор Хил.
— Той е най-добрият. Затова наистина бих се обадила на него и бих го убедила да се откаже от отшелничеството си и да се върне в играта.
— Оттеглил ли се е? — разочарованието на Петра беше осезаемо. — Мислех, че не е толкова възрастен.
Едва сега Карол схвана, че целият разговор е бил подготовка на опита на Петра да си осигури Тони като консултант при преследването на серийния убиец. Петра наистина се нуждаеше и от съвет за начина, по който да придаде официален характер на преследването, но основната й цел беше да привлече Тони и Карол на своя страна. Странно, но Карол не се почувства измамена. Напротив, забавляваше се искрено, защото съзнаваше, че на нейно място тя би постъпила по същия начин.
— Не е възрастен, просто вече не се занимава с психологическо профилиране. След случая „Ванс“ реши да престане да сътрудничи на полицията.
Петра изглеждаше объркана.
— Лошо — каза тя. — А аз си мислех, че може… — поклати глава, очевидно се сърдеше на себе си.
— Мислела си това, което бих мислила и аз на твое място — каза меко Карол. Съчувстваше на Петра, защото знаеше колко разочарована би била тя в подобно положение. Тогава, без много да му мисли, взе решение.
— Виж какво, остави тази работа на мен. Видях се с Тони преди няколко дни, и имам чувството, че не е изключено да се хване на въдицата. Спокойният живот не му се нрави толкова, колкото предполагаше първоначално. Този случай може да го заинтригува, защото ще го върне отново на бойното поле. А ти междувременно накарай Марейке да задейства официалните канали. Колкото е възможно по-бързо. Аз ще направя каквото мога, за да ти помогна.
— Струва ми се, че си имаш достатъчно грижи и без този случай — каза колебливо Петра.
— Точно това ще ми помага да не забравям коя съм всъщност — отвърна Карол. — Действителността като противоотрова на синдрома на Зелиг.
Знаеше, че е длъжна да спази даденото обещание. Трябваше да намери подходящите думи, с които да убеди Тони да им дойде на помощ. Имаше чувството, че той вече е почти узрял да се върне, но въпреки това трябваше да бъде много убедителна. Отиде в кухнята и си отвори бутилка червено вино. Имаше нужда от малко допинг. Тази вечер трябваше да пише на Тони, а утре щеше да застане за първи път лице в лице с Тадеуш Радецки.
Тони протегна ръце и усети как ставите на врата и раменете му пропукват. Вече не беше толкова млад, че да прекарва вечерите изгърбен пред компютърния екран. Но и това беше начин да се спаси от сложните чувства, които го обзеха, след като чу новините за Ванс. Беше изключил телефона си и потъна в работа, за да избягва и журналистите, и собствените си мисли.
