Тони се върна към началото на писмото и го прочете повторно, по-внимателно, а от време на време устните му се извиваха в иронична усмивка. Биваше я, не можеше да се отрече. Открай време е била съобразителна, а междувременно беше научила и някой и друг трик. Зачуди се колко ли време й е отнело съчиняването на това привидно безхитростно писмо, което уж неволно засягаше всичките му слаби места. Беше отпуснала точно толкова сведения за убийствата, колкото да събуди любопитството му, но не прекалено, за да не рискува той да стигне преждевременно до извода, че случаите не са достатъчно интересни.
Беше подредила всичко изключително умело, включително и примамката, че става дума за работа на черно, напълно неофициална, нещо, от което винаги може да се отрече, ако нещата се развият неблагоприятно. „При това ще можеш да работиш на спокойствие“. Което, разбира се, означаваше, че ако той все пак е излязъл от форма и се провали, няма да има свидетели на провала. Според него Карол не вярваше, че той би могъл да се провали, но това не изключваше възможността у нея да се крие такъв страх. При това основателен.
Звучеше изкусително. Но Тони не беше сигурен дали причините, които го подтикваха да се включи в разследването, са действително подходящи. Непрекъснато му се натрапваше мисълта, че щеше да се наложи да вземе самолета за Берлин, защото неминуемо трябваше да разговаря лично с Петра, която като че ли се беше самоназначила за водещ на това неофициално разследване. А тъкмо сега Берлин за него означаваше Карол. Карол, която щеше да има нужда от помощта, която той можеше да й предложи. Карол, която не излизаше от мислите му, откакто беше напуснал Лондон.
Не беше почтено да се възползва от тази възможност. Ако отидеше в Берлин заради Карол, мислите му нямаше да са съсредоточени върху работата, за която се предполагаше, че ще бъде там. Нещо по-лошо, присъствието му можеше дори да навреди на Карол. Тя не трябваше да излиза от ролята си, а ако той постоянно се появяваше на сцената, можеше да й попречи да поддържа образа на Каролайн Джексън. Едно беше да й изпраща съвети и да я окуражава от разстояние; личното му присъствие там можеше да я подмами да разчита прекалено много на него. Тогава, ако се стигнеше до пълно откъсване и тя бъдеше изоставена изцяло на собствените си способности, може би нямаше да има необходимата самоувереност, за да се справи.
„Въпреки това“, каза си той, „не би имало нищо лошо, ако проверя какви данни ще намеря в мрежата“. Зареди търсачката и написа „Бремен + убийство + психология + преподавател“. Реши да види какво ще намери за най-скорошното убийство. Малко по-късно вече четеше статия от немски вестник. За щастие беше учил немски в училище и продължи да поддържа познанията си по езика и по-късно, за да може да чете специализирани списания. Но дори да не беше в състояние да схване текста, едно нещо се открояваше ясно като фойерверк на нощно небе.
Тони се взираше в екрана и не можеше да повярва на очите си. Сигурно имаше някаква грешка. Стисна ръце в юмруци, лицето му помръкна и се смръщи. Потри слепоочия с кокалчетата на пръстите си, опитвайки се да разбере ясно това, което четеше.
Не, нямаше място за съмнение. Нямаше две жени на име Маргарете Шилинг, които да преподават психология в Бременския университет. Това наистина надхвърляше границите на вероятното. Но още по-невероятно му се струваше Маргарете Шилинг да е станала жертва на сериен убиец.
Виждаше лицето й пред себе си. Широка уста, която се усмихваше на току-що чутата шега, бръчици от смях в ъгълчетата на очите й. Трудно бе да се повярва, че един психолог може да намира света за толкова забавен, че бръчиците да се отпечатат така дълбоко на лицето й. Руса, свободно пусната коса, която тя постоянно отмяташе нетърпеливо зад ушите когато изтъкваше аргументите си в спор. Жизнерадостна, интелигентна, толкова упорита, че можеше да вбеси противника си при спор.
Бяха се запознали на един симпозиум в Хамбург преди три години. Тони прояви интерес към връзките между религиозните убеждения и някои видове серийни престъпления, а експерименталната дейност на Маргарете привлече особено силно вниманието му. Изслуша доклада й и установи, че би искал да обсъди с нея няколко точки. Така че отидоха в един бар с още няколко колеги и пропуснаха официалния банкет, дотолкова бяха погълнати от разговора си.
Откриха много общи теми — толкова много, че Маргарете успя да го убеди да отложи обратния си полет и да й погостува за два дни в Бремен, за да може тя да му представи резултатите от експериментите си. Беше интересно преживяване, интензивен обмен на идеи и разсъждения, който му подейства съживително. Тя дори го бе поканила да спи в празната стая на очарователната старинна къща от деветнайсети век, в която живееше със съпруга си Курт и сина им Хартмут — в едно селце, близо до някаква художническа колония на десетина километра от града.
