За съжаление, той си отиде от този свят, преди да ми покаже нещо повече.
Трагично минало. Заради него този свят ме привлича и отблъсква едновременно.
Когато излизам от профила си, минава полунощ. Очите ми смъдят, а китките ме болят от щракане по клавиатурата.
Минавам покрай отворената врата на доктор Лейтъм и я чувам да ме вика по име. Седи на бюрото си, заобиколена от документи.
— Работиш до късно, Клер.
— Ти също.
— Имам нещо за теб.
Тя държи един плик.
— Не плащаме извънредни. Но все пак плащаме. Това е за първата ти седмица.
— Чек ли е? Аз нямам банкова сметка в Щатите…
— Знаем. Не се тревожи, в брой са.
Вземам плика и хвърлям поглед към екрана на компютъра ѝ. Тя бързо затваря документа, по който работи, но не и преди да успея да зърна заглавието.
Клер Райт. Психологически портрет.
