Коя си ти?

Казвам се Клер Райт.

Откъде си?

Родена съм във Фери Спрингс, недалеч от Бойзи. Когато бях на десет, баща ми загина в автомобилна катастрофа, в която умряха четирима души. Беше шофирал той. Майка ми никога не се омъжи повторно. Предполагам, че винаги съм си падала по по-възрастни мъже, по интересни авторитетни личности, които да ме научат как работи светът.

Продължавай.

Минах през обичайните гаджета в гимназията, загубих девствеността си, когато бях на петнайсет… След това сексът ми се отдаваше лесно. Движех се с някои привидно доста щури момчета. Но всъщност се оказа, че изобщо не бяха такива. После, в университета, имах връзка с един от преподавателите. Той беше женен.

Как се казваше?

Господин Феърбанк.

Не си ли наричала любовника си с малкото му име?

Съжалявам. Елиът. Елиът Феърбанк. Тогава открих, че у мен има една по-мрачна страна, някаква част, която иска да стигне до крайности, непознати за мен дотогава. Не можехме да сме заедно толкова често, колкото ни се искаше, затова той ми пишеше разни неща… фантазии. Обикновено ми ги пращаше по мейла или ги пускаше в пощенската ми кутия.

Добре, Клер. Какво се случи с него?

Съпругата му откри един от имейлите в компютъра му. Занесе го право на декана.

И как те накара да се почувстваш това?

Екзалтирана. Мислех си, че щом го уволнят и напусне жена си, нищо нямаше да може да ни попречи да сме заедно. Но той не можа да го понесе — мисълта, че всички знаят за него и мен. Той… Той се самоуби. Но не и преди да ми изпрати един последен имейл.

Какво пишеше в него?

Искаше и аз да участвам. Да го направим заедно. Самоубийствен пакт.

Но ти не си го направила.

Изкушавах се. Но така и не почувствах срама, който той чувстваше. Мислех, че той е силният — онзи, който ще ми помогне да се отърся от тесногръдието на малкия град… Оказа се, че аз съм го отклонявала от правия път, а не той — мен.

И след това?

Започнах да пътувам. Когато поглеждам назад, си казвам, че може би съм се опитвала да избягам от ситуацията, която излезе от контрол.

Да избягаш? Или да откриеш нещо?

По малко и от двете, може би. Не, по-скоро предимно да открия.

И какво си искала да откриеш?

Не знам. Но все още ми е любопитно… може би имам нужда от някой, който да ме води.

Не казвай това. Твърде очевидно е. Той сам ще долови потенциала ти. Сега още веднъж. Коя си ти?

<p>24</p>

— Днес — казва Катрин Лейтъм — ще направим анализ на една сцена. По-точно на едно местопрестъпление.

Тя показва на екрана няколко снимки една след друга.

— Ще ти покажа в детайли едно от убийствата.

— Защо? — питам я.

— Защо? — повтаря тя, звучи изненадана. — За да разбереш точно на какво е способен този човек, разбира се.

— Не искам да знам.

Перейти на страницу:

Похожие книги