— Бил съм в кралските архиви в Риланон — заговори Джим със също толкова слисан глас, — но в сравнение с тази библиотека те са улично павилионче. Колко тома се съхраняват тук, Пъг?
— Честно казано, нямам представа — отвърна магьосникът и закрачи между лавиците, някои от които се губеха нагоре в мрака, а край тях бяха подпрени стълбички с перила. — Може би библиотекарят ще ви каже.
— Това ли е Сарт? — попита Амиранта.
— Това, което беше Сарт — поправи го Пъг.
— Не разбирам — призна чародеят.
— Преди нашествието на Изумрудената кралица — заговори с измъчена усмивка Пъг — ишапианците са изоставили абатството си край град Сарт.
— Все още не разбирам — рече Амиранта и последва Пъг между лавиците.
Пъг спря и продължи:
— Ишапианците имат едно пророчество — или може би имаха ще е по-точен израз. В него се казва, че тяхната земя ще бъде обхваната от големи размирици и след разрушаването на Запада ще остане само Това, което беше Сарт.
Амиранта и Джим се спогледаха. Чародеят попита:
— Сарт беше ли разрушен по време на нашествието на Изумрудената кралица?
— Всъщност — отвърна Пъг — старото абатство остана непокътнато, доказателство за което е, че братята все още го използват.
— Значи пророчеството се е сбъднало — рече Амиранта.
— Може би — отвърна Пъг, когато чародеят и Джим го настигнаха. — А може би ни чакат нови беди и разрушения и само това място — Това, което беше Сарт — е предопределено да оцелее.
— Точно къде се намираме? — попита Амиранта. — Предполагам, че е някъде под земята, тъй като не забелязах нищо, което да наподобява прозорци.
— Да, намираме се дълбоко под земята — потвърди Пъг. — Що се отнася до местонахождението, обещах на монасите да не го разкривам никому, освен ако те не решат иначе. Бяхте транспортирани тук с помощта на магия, която не разбирате, и предполагам, че няма начин да посетите това място повторно.
— Сигурно — съгласи се Амиранта.
Стигнаха до висока врата и Пъг я дръпна. Помещението зад нея бе малко, наполовина заето от маса, зад която седеше белокос магьосник с черна роба.
— Татко — каза Магнус на Пъг, когато влязоха. После поздрави Амиранта и Джим.
До Магнус седеше друг магьосник с кафеникаво расо, каквито носеха ишапианците — с нищо незабележим човечец на средна възраст, чиято полугола глава бе украсена със самотен кичур кестенява коса. Той наведе глава в знак на приветствие и рече:
— Пъг. Водиш ни гости?
— Братко Виктор, това са наши приятели. Позволи ми да ти представя Джеймс, барон от кралския двор в Риланон и праправнук на лорд Джеймс Крондорски, известен още като Джими Ръчицата.
Монахът се усмихна и каза:
— Знаем една много интересна история за вашия далечен прапрадядо, която може да не сте чували.
— А това — продължи Пъг — е Амиранта, чародей от Сатумбрия, народ, обитаващ една земя отвъд океана. Той е нещо като експерт по демони и се нуждая от мъдрите му съвети.
— Щом се застъпваш за тях, нека са добре дошли — рече монахът. — Но Върховният отец може да не е тъй благоразположен.
— Точно затова дойдох направо тук — рече Пъг и кимна.
Монахът се усмихна.
— Да съобщавам ли тогава за посещението ти? Може би поне час след като заминеш?
— Мисля, че така ще е най-добре — отвърна Пъг. — Не бихме искали да се задържаме, освен ако не възникне необходимост.
— В такъв случай — рече монахът и си придаде служебен вид — какво ви трябва този път?
Магнус се обърна към Амиранта и Джим и им обясни:
— Неведнъж сме поставяли на изпитание широките познания по всички възможни теми на брат Виктор.
Монахът вдигна ръце и ги разпери.
— Не са чак толкова широки.
— Той е жив каталог на всичко, което може да се открие в тази библиотека — рече Пъг.
— Невероятно постижение — каза Амиранта. — Но нямате ли писмени записки за това кое къде се съхранява?
— Разбира се — отвърна монахът. — И десетина от нашите братя се трудят неуморно и непрестанно, за да каталогизират новопостъпващия материал, но докато завършат задачата си, се налага да използваме временни бележки и разбира се — това. — И се чукна с пръст по челото.
— Какво знаеш за Демонските братя? — попита направо Пъг.
Лицето на монаха застина и той затвори очи.
— Мисля, че се споменават… — Повдигна клепачи. — Чакайте! Веднага се връщам! — И забързано излезе.
Четиримата се спогледаха учудено.
Измина почти половин час, преди монахът най-сетне да се появи, стиснал под мишница дебел прашен подвързан с кожа том.
— Тук трябва да е — заяви монахът още от прага.
— Какво е това? — попита Пъг, докато монахът слагаше книгата на масата и я отваряше.
