— Това са хрониките на Варис Логондис, квегански търговец, живял преди четиристотин години. Той водел стриктно дневник, записвал вътре всяка подробност, която смятал за важна. Всъщност по-голямата част от живота му не е особено забележителна, освен ако не се интересувате от продължителни пътувания, подробни описания на неговите търговски дела или храносмилателните му проблеми, във всеки отделен ден от неговия живот. Но покрай тези неща търговецът Варис споменава доста събития, на които е бил свидетел, и благодарение на това можем да си съставим известна картина за този исторически период. Преди години един от коментарите му привлече вниманието ми. — Той намери нужната страница. — Ето тук. Ще ви го прочета аз, езикът е малко архаичен и трудно се разбира. „На вечерта стигнахме едно селце, което се казва Хамтас на Джагуард, където бяхме настанени в хан, наречен „Спирка за отдих“. Там срещнахме отряд имперски войници, които си почиваха след битка. Отделих им място по две причини — сигурен съм, че думата тук е тъкмо „причини“ — първо, че не са доброволчески отряд, а легионери от Квег, пратени да обикалят из този район, и второ, че са водили свирепо сражение с Демонските братя и техните живи мъртви“.
— Преди четиристотин години — отбеляза Пъг — по голямата част от Горчиво море все още е била под контрола на империята на Велики Кеш.
— Пъг, това, което привлече вниманието ми в този коментар, е, че хронологията на събитията съвпада с други два източника, с единия от които също разполагаме. — Той изгледа магьосника и двамата му спътници с доволна усмивка. — За целия си живот Варис е написал шейсет и пет тома и трябваше да прегледам няколко от тях, преди да намеря този абзац. — Посочи една страница и продължи: — Другият източник, посветен на тази битка, е доста стандартен опис на натрупана плячка, отнесена в Квег от експедицията, която споменава Варис. Знаем, че е бил изненадан да срещне имперски легионери вместо местни войници в това градче, и двата коментара подсказват, че се е случило нещо важно. Легионерите са били разположени само в три гарнизона около Горчиво море: Дърбин, град Квег и Порт Натал. Не са били използвани другаде, освен ако не избухне въстание или не възникне някоя друга опасност от подобен мащаб. Ако прегледаме това, което експедицията е донесла със себе си, ще открием доста необичайни неща: освен забележително краткия списък с ценни метали, добитък и роби виждаме далеч по-дълго описание на идоли, книги и свитъци.
Пъг го погледна заинтригувано, но все още не разбираше за какво намеква брат Виктор.
— Изглежда, сякаш са плячкосали библиотека.
Монахът се усмихна.
— Наоколо не е имало библиотеки, нито имперски, нито поддържани от религиозни ордени, които да са ни известни от онова време. Никакви книгохранилища не съществуват на запад от Малаков брод и на север от Квег! О, вероятно е имало помещения с книги тук-там, но нищо толкова обемисто, че да изисква подробен каталог, с каквито в онези години е била прочута Империята. — В очите на брат Виктор блещукаха весели пламъчета и усмивката му се разшири.
— За какво говориш? — попита Пъг.
— За твоите Демонски братя, разбира се! Според инвентарния списък на донесената плячка по-голямата част от книгите са били отнети от „фратери демоникус“, което е квегански израз за „демонски братя“.
— Некромантите? — попита Пъг.
— Име, което не се използва много често — отвърна брат Виктор. — Има и още.
— Още? — попита Магнус, преди Джим да произнесе същото.
— Названието на една от книгите… По онова време легионерите не са били по-грамотни от обикновените кешийски воини — както и сега. Офицерите им можели да четат и пишат — което се изисквало, за да могат да получават и пращат заповеди и доклади, — но не и войниците. Този списък вероятно е бил съставен от сравнително необразован офицер или вероятно задачата е била възложена на войник с известни познания в четмото и писмото. Така или иначе заглавието, което са преписали, е „Либри Демоникус Амплус Тантус“, преведено като „Наистина голяма демонична книга“.
Амиранта се разсмя.
— Знам сравнително добре квегански, но този израз е доста чудат.
— Той е на четиристотин години. В началото предположих, че писарят не е разбрал, че „амплус“ и „тантус“ имат сходно значение — „изобилен“ и „голям“, — но сега ми хрумва, че нашият неизвестен и не особено грамотен писар просто се е опитвал да предаде два от аспектите на книгата — че представлява доста голям том и че същевременно е много важна. „Тантус“ може да означава „с особено големи размери“, но „амплус“ може да се чете като „с особена важност“ и същевременно да значи „изобилен“. Така че, предполагам, ще искате да се консултирате с тази много голяма и много важна книга, посветена на демоните, написана преди четиристотин години от некромант.
— И дали тази книга е тук? — попита Амиранта.
— Не — отвърна брат Виктор и на лицето му се изписа съжаление. — Ще ми се да я имахме. Би било невероятно.
— Но знаеш къде може да бъде намерена? — подхвърли Магнус.
Монахът кимна.
— Вярно е, че тя все още съществува.
