— Вероятно в Имперската библиотека в Квег? — попита Магнус.
— Ако книгата е останала сред плячката, отнесена от легионерите, и ако не са я взели от библиотеката, когато кешийците са напуснали… — поде замислено Пъг и се почеса с пръст по брадичката. — Възможно е. Когато са се оттегляли на юг, са взели злато и скъпоценности, но книги и свитъци? Съмнявам се.
Брат Виктор се надигна.
— Време е да ви напускам, защото наближи часът за вечерната молитва. Предполагам, че можете сами да намерите обратния път? — Изражението му подсказваше, че се шегува.
— Можем — кимна Пъг. — Благодаря ти, приятелю.
— Аз ти благодаря за всичко, което ни даде. Малцина имат представа колко много сме ти задължени, Пъг. До нови срещи — завърши той и излезе.
— Имаме нов проблем, татко — обади се Магнус.
— Зная — отвърна Пъг. Обърна се към Джим и продължи: — Квег е единственият двор, където нямаме приятели.
Джим въздъхна; досещаше се какво ще последва.
— Мислех, че имате агенти, или поне приятели навсякъде.
— За нас Квег няма стратегическо значение. По време на нашествието на Изумрудената кралица фалшифицирахме определена информация и те си помислиха, че нападат чужд търговски флот, а вместо това се натъкнаха на нейната армада, половината кешийски имперски флот и кралската флотилия. Тъй като не искаха да нападат кораби на народи, с които са в мир, плячкосаха няколко съда, на които вместо съкровища имаше гневни войници. Оттогава не вярват особено на сведения, идещи от непроверени източници. До такава степен, че се противопоставят твърдо на всеки опит да се проникне в тяхното разузнаване.
— Зная — каза Джим. — Имам същия проблем.
— А Кеш? — попита Магнус. — Те нямат ли си някой полезен човек в Квеганския двор?
Джим отново поклати глава.
— Не, и това никак не им се нрави. Ако Квег нямаше толкова мощен флот, щеше отдавна да е погълнат от Империята или завладян от Кралството. На острова няма кой знае какво за завладяване, но ако за теб, Пъг, квеганците не са от стратегическо значение, контролът върху Квег би осигурил важно предимство за Кеш или Кралството.
— Тъкмо заради това никой от тях не позволява на другия да разшири влиянието си — отбеляза Магнус.
— Да се върнем на темата — рече Амиранта. — Ако нямаш човек, на когото да разчиташ, как предлагаш да потърсим интересуващата ни книга? — Той се усмихна сухо. — Или може би смяташ да се появим там и да започнем да ровим из библиотеката?
За миг Пъг придоби замислен вид, сетне рече:
— Хъм, това не е чак толкова лошо предложение.
— Какво? — Джим почти подскочи. — Мислех си, че ще ме помолиш да доплувам до брега, да се промъкна в библиотеката и да открадна книгата.
— Не — рече Пъг, изглеждаше леко развеселен от предложението. — Ще използваш влиянието си, за да накараш принца на Крондор да те прати там с трима съветници — тоест нас тримата. Научна делегация, търсеща сведения относно историята на Кралството — което ще погъделичка суетата на Квег, особено след като им обясниш, че по този начин величавото им минало завинаги ще залегне във вашите хроники. След това ще помолиш тримата учени да се поровят няколко дни в томовете на Имперската библиотека.
На лицето на Джим се смени цяла гама от чувства — съмнение, съгласие, дори радост.
— Да погъделичкаме суетата им!
— Именно — потвърди Пъг. — После, ако установим, че книгата е при тях, ти ще се промъкнеш в библиотеката и ще я откраднеш.
Джим завъртя очи.
— Не може ли просто да я прочетем, докато сме там?
— Не — отвърна Амиранта. — Ще трябва да я изучим внимателно, а това отнема седмици. Написана е на някакъв древен вариант на кешийския и ще се наложи да потърсим някой книжник, който го познава.
— Ами ако квеганците се заинтересуват защо се занимаваме с някакъв старинен текст за демони, когато би трябвало да се интересуваме от тяхната история? — попита Магнус.
— Може би ще е добре — рече Амиранта, — ако успееш да убедиш Звездния елф да позволи на техния Укротител на демони да ни посети, след като сложим ръка на книгата. — Поклати глава, сякаш му беше неприятно да го признава, и продължи: — Той знае доста неща, които аз не знам. Разкрих му няколко трика, докато бяхме на острова, но мисля, че ще работим по-бързо, ако Гуламендис е с нас.
Пъг погледна Магнус.
— Някакви сведения от таределите?
Магнус поклати глава.
— Само чрез Томас. Той и кралицата все още поддържат връзка с лорд-регента, но знаеш, че елфите не са същества, склонни да прибързват.
— Да, добре ми е известно — потвърди Пъг. — Нека първо да видим дали ще успеем да вземем книгата. — Обърна се към Джим. — Ще се справиш ли?
— Разбира се, че ще се справя. Нашият принц не се интересува особено от политиката. Предпочита да ходи на лов, да пие, да гони момите и оставя на мен да го убеждавам, че всичко е наред. След това праща успокоителни доклади на краля, че на запад няма проблеми. Ще накарам моя писар да състави писмото до императора на Квег и… принцът ще го подпише. Ако вярвате, че това ще ни помогне, мога дори да използвам кралския печат от някой от документите, пристигнали от краля.
