Джон не знаеше колко дълго е останал в прегръдките на Уелси. Бе му необходимо известно време, за да се върне в реалността. Когато най-после се отдръпна от нея, тя му се усмихна.
— Сигурен ли си, че не искаш да ми разкажеш кошмара си?
Ръцете на Джон започнаха да се движат и тя ги загледа внимателно, защото сега се учеше на езика на знаците. Той знаеше, че ръкомаха прекалено бързо, затова се наведе и взе лист и химикал от нощното шкафче.
„Не беше много страшно. Сега съм добре. Благодаря, че ме събуди.“
— Искаш ли да се върнеш отново в леглото?
Джон кимна. Струваше му се, че през последния месец не прави нищо друго, освен да яде и да спи. Гладът и изтощението му като че ли нямаха край. Трябваше да навакса двайсет и три години недохранване и недоспиване.
Плъзна се между чаршафите, а Уелси седна до него. Бременността не й личеше чак толкова много, когато бе права, но в седнало положение малката издутина се виждаше ясно под свободната риза.
— Искаш ли да оставя осветлението в банята включено?
Той поклати глава. Това би го накарало да се чувства като малко дете, а в момента егото му бе достатъчно разтърсено. Едва ли би могло да понесе повече.
— Ще бъда в кабинета си.
Тя излезе и Джон се почувства виновен, че изпита облекчение. Сега, когато паниката бе утихнала, изпитваше срам. Мъжете не се държаха така, както той току-що. Един мъж щеше да се бори с белокосия демон в съня си и да го победи. А дори и да изпитваше ужас, нямаше да го покаже и да трепери като петгодишно дете, когато се събуди.
Да, но Джон не бе мъж. Поне не още. Тор му бе обяснил, че преобразяването няма да се случи преди да навърши двайсет и пет, и той нямаше търпение да се изнижат и последните две години. Макар сега да разбираше защо е висок едва метър и шейсет и осем и тежи само петдесет килограма, все още му бе трудно. Мразеше да вижда мършавото си костеливо тяло в огледалото всеки ден. Не обичаше да носи дрехи с момчешки размери, макар че според закона вече можеше да шофира, да гласува и да пие алкохол. Свиваше се като от удар при мисълта, че никога не е получавал ерекция, дори когато се събудеше насред някой от еротичните си сънища. А и никога досега не бе целувал жена…
Не, никак не се чувстваше мъж. Особено като се имаше предвид случилото се преди година. Трепна и се опита да не мисли за онова мръсно стълбище и за мъжа, опрял нож в гърлото му. И за онези ужасни мигове, в които му бяха отнели нещо, което никой не можеше да му върне. Невинността му бе изнасилена и изгубена завинаги.
Застави ума си да излезе от този порочен кръг и си каза, че сега поне не е безпомощен. Скоро щеше да се превърне в мъж.
Изнервен от мислите за бъдещето, отметна завивките, стана, отиде до гардероба и го отвори. Все още не бе свикнал със съдържанието му. Никога в живота си не бе имал толкова много панталони, ризи и пуловери от мек вълнен плат, но ето ги сега пред очите му, нови и чисти… Циповете на всичките работеха, на нито една дреха не липсваха копчетата, не висяха подгъвите, нямаше разпрани шевове. Имаше дори чифт маратонки „Найк Еър Шокс“.
Извади един пуловер и го облече, след това напъха тънките си като клечки крака в панталони цвят каки. Отиде в банята, изми ръцете и лицето си и среса тъмната си коса. След това тръгна към кухнята, минавайки през стаите, които имаха изчистени модерни линии, но бяха обзаведени и декорирани в стила на Италианското възраждане. Предметите на изкуството също бяха в този стил. Чу гласа на Уелси откъм кабинета и спря.
— … някакъв кошмар. Тор, той бе наистина ужасен… Не, започна да ми отговаря уклончиво, когато го попитах, и аз не настоях. Мисля, че е време да се види с Хавърс. Да… Трябва първо да се срещне с Рот. Добре. Обичам те,
Джон се облегна на стената в коридора и затвори очи. Странно, той изпитваше същото към тях.
Много часове по-късно, както й се струваше, Бела се събуди от шума от отместването на капака. Сладката миризма на
— Здравей, съпруго моя. — Алпинистките въжета, увити около горната половина на тялото й, се стегнаха и я повдигнаха.
Само един поглед към светлите му кафяви очи и разбра, че сега не е моментът да изпитва търпението му. Беше напрегнат, усмивката му изразяваше силна възбуда. Напрежението не му се отразяваше добре.
Точно когато краката й стъпиха на земята, той дръпна рязко въжетата, така че да падне върху него.
— Казах „здравей“,
— Здравей, Дейвид.
Той затвори очи. Обичаше да чува името си от нейните уста.
— Имам нещо за теб.
Без да я освободи от въжетата, я заведе до масата от неръждаема стомана в средата на стаята. Завърза я за нея с помощта на белезници и Бела осъзна, че навън вероятно все още е тъмно. В началото я извеждаше от дупката само през деня, когато не би могла да избяга, но напоследък започваше да нарушава това свое правило.
