Пробудена любов полностью

Лесърът излезе и остави вратата широко отворена. Тя дочу прошумоляване и изсумтяване, после той се върна. Влачеше цивилен мъжки вампир, който очевидно бе на края на силите си. Главата му падаше ту на едното, ту на другото му рамо, като че ли вратът не я държеше; краката му се тътреха тромаво по пода. Бе облечен в някога хубави и елегантни дрехи — черни панталони и кашмирен пуловер. Сега обаче бяха разкъсани и мокри, по тях имаше петна от кръв.

Стенанието заседна в гърлото на Бела. Започна да отстъпва назад, но скоро трябваше да спре, принудена от белезниците и въжетата. Не можеше да гледа как го измъчват. Просто не можеше.

Лесърът довлече мъжкия цивилен до масата, вдигна го и го положи да легне отгоре. Около китките и глезените му имаше вериги, закопчани с помощта на метални скоби. Погледът на мъжкия вампир се спря върху рафтовете с инструменти и паниката веднага го завладя. Започна да се мята, стоманените вериги затракаха по металната маса.

Бела срещна сините му очи. Бе изпаднал в ужас и тя искаше да му вдъхне смелост, макар да знаеше, че няма да е умно от нейна страна. Лесърът я наблюдаваше и чакаше реакцията й.

А после извади нож.

Вампирът върху масата извика, когато убиецът се наведе над него. Обаче Дейвид само разряза пуловера му и разкри гърдите и гърлото му.

Макар Бела да се опита да потисне жаждата си за кръв, тя се надигна някъде дълбоко в нея. Отдавна не се бе хранила, може би от месеци, а заради стреса, на който бе подложена, отчаяно се нуждаеше да пие от другия пол.

Лесърът я хвана за ръката и я задърпа, белезниците се плъзнаха по ръба на масата.

— Предположих, че вече трябва да си ожадняла. — Убиецът погали устните й с палец. — Затова ти го доведох. За да се нахраниш.

Очите й се разшириха.

— Точно така. Само за теб е. Подарък. Той е свеж, млад. По-добър е от двамата, които съм затворил в другите две дупки. Можем да го задържим, докато ти е полезен. — Повдигна горната й устна и оголи зъбите й. — По дяволите… гледай ти, кучешките ти зъби се удължават. Гладна си, нали, съпруго моя?

Дланите му стиснаха здраво тила й. Целуна я, като облиза устните и зъбите й с език. Някак си Бела успя да потисне гаденето си, докато той не вдигна глава.

— Винаги съм се питал какво ли е усещането — каза и обходи лицето й с поглед. — Дали това ще ме възбуди? Не съм сигурен дали го искам или не. Мисля, че те харесвам чиста. Но трябва да се храниш, нали? Защото в противен случай ще умреш.

Натисна главата й към шията на мъжкия вампир. Тя не се подчини и лесърът се засмя тихо, след което заговори в ухото й:

— Ти си моето момиче. Ако бе отишла при него по собствено желание, щях да те пребия от ревност. — Започна да я милва по косата със свободната си ръка. — А сега пий.

Бела погледна в очите на вампира. О, боже!

Той бе престанал да се бори и я гледаше втренчено — очите му като че ли щяха да изскочат от орбитите. Макар да бе гладна, не можеше да понесе идеята да пие от него.

Лесърът я стисна силно за врата, а гласът му стана отвратителен.

— По-добре пий от него. Създадох си много проблеми, за да ти го доведа.

Тя отвори уста. Езикът й бе пресъхнал от жажда.

— Не…

Лесърът вдигна ножа пред очите й.

— По един или друг начин той ще кърви след около минута и половина. Ако аз се потрудя над него, няма да остане дълго жив. Така че може би ще поискаш да опиташ ти, съпруго моя?

От очите й бликнаха сълзи заради принудата да извърши насилие.

— Съжалявам — прошепна на окования във вериги мъж.

Лесърът дръпна главата й назад и я удари по лявата буза. Плесницата накара тялото й да се усуче. Той я хвана болезнено за косата, за да я задържи на крака. Дръпна я силно и я притисна към себе си. Нямаше представа къде е ножът, който бе държал.

— Няма да се извиняваш за това. — Хвана брадичката й и заби върховете на пръстите си във вдлъбнатините под скулите й. — Аз съм единственият, за когото трябва да се тревожиш. Ясно ли е? Питам: Ясно ли е?

— Да — отвърна тя тихо.

— Да, какво?

— Да, Дейвид.

Той хвана свободната й ръка и я изви зад кръста. Болката я прониза в рамото.

— Кажи ми, че ме обичаш.

Гневът, изникнат сякаш от нищото, се развихри в гърдите й. Никога нямаше да каже тези думи. Никога!

— Кажи, че ме обичаш! — изкрещя той.

Очите й проблеснаха, тя оголи кучешките си зъби. В мига, в който Бела реагира по този начин, той вече не можеше да се контролира — тялото му започна да трепери, а дъхът излизаше от устата му на пресекулки. Инстинктът му да влезе в схватка с нея бе задействан мигновено, бе готов за битка — така възбуден, както и ако бе получил ерекция. Точно за тази част от техните отношения живееше той. Обожаваше спречкванията им. Беше й казал, че бившата му жена не е била така силна като нея и не издържала толкова дълго, преди да припадне.

— Кажи, че ме обичаш.

— Ненавиждам те.