Пробудена любов полностью

Трябваше да отиде с Уелси, вместо да си остане у дома, за да учи. Ако беше в колата, може би щеше да я спаси… Или може би също щеше да е мъртъв?

Е, смъртта щеше да е по-милостива от сегашното му състояние. Дори да нямаше нищо, освен мрак след нея, със сигурност щеше да е по-добре от сега.

Уелси я нямаше… Беше си отишла. Джон беше чул, че Вишъс е прибрал тялото й и ще бъде извършено официално погребение. Но това не можеше да стане в отсъствието на Тор.

А той също бе изчезнал. Може би беше мъртъв? Утрото беше — така близо, когато бе тръгнал… Всъщност може би го беше направил нарочно. Може би просто беше излязъл на слънчевата светлина, за да бъде заедно с Уелси.

Като че ли всички си бяха отишли…

Сарел… беше в плен на лесърите, също изгубена за него. Беше изчезнала от живота му, преди да е имал възможност да я опознае. Зейдист щеше да се опита да му я върне, но кой знае какво можеше да се случи?

Джон си представи лицето на Уелси, червената й коса и малкото й коремче. Видя ниско остриганата глава на Тор, сините му очи и широките рамене, скрити в черните кожени дрехи. Пред очите му изникна образът на Сарел с наведена над древните текстове глава — русите й кичури падат над очите й, а красивите й ръце прелистват страниците.

Изкушаваше се отново да заплаче, затова побърза да седне и да се успокои. Беше приключил със сълзите. Нямаше да плаче повече. Сълзите бяха безполезни, слабост, недостойна за тяхната памет. Щеше да им принесе в дар силата си. И да се закълне над гробовете им, че ще отмъсти за тях.

Стана от леглото, изкъпа се, облече се и обу маратонките „Найк“, които му беше купила Уелси. Само след секунди беше на долния стаж. Отвори тайната врата, която водеше към подземния тунел, и закрачи бързо, във войнишки ритъм, през стоманения лабиринт, вперил очи напред.

Когато влезе в офиса на Тор, видя, че от бъркотията няма и следа. Бюрото беше на мястото си, грозният зелен стол беше зад него. Документите, химикалките, папките — всичко беше безупречно подредено. Дори компютърът и телефонът бяха по местата си, макар да се бяха пръснали на парчета предишната нощ. Вероятно бяха купили нови…

Редът беше възстановен, поне в триизмерния свят.

Отиде в залата за тренировки и включи осветлението. Заради случилото се днес нямаше да има занятия и той се питаше дали без Тор тренировките изобщо щяха да бъдат подновени.

Притича през гимнастическите постелки до стаята с оборудването. Извади два кинжала от шкафа за хладното оръжие, после закопча на гърдите си достатъчно малка за него ножница. Така въоръжен, се върна и застана в средата на залата.

Сведе глава точно както го бе учил Тор. После извади кинжалите и започна работа с тях, обзет от ярост при мисълта за всички лесъри, които щеше да убие.

Фюри влезе в киното и седна на последния ред. Огромната тълпа, която изпълваше залата, бъбреше в радостно очакване. Салонът беше пълен с влюбени, сред които и множество двойки момчета. Чуваше приглушени гласове и гръмогласни възгласи. Слушаше смеха и шума от развиването на станиолови обвивки, сумтенето и мляскането.

Когато началните надписи се появиха на екрана, лампите угаснаха и всички започнаха да тропат с крака и да подвикват познати реплики от филма.

Усети когато лесърът застана до него. Разпозна сладникавия мирис на бебешка пудра, макар наоколо да се разнасяше миризмата на пуканки и ароматът на дамски парфюми.

Пред лицето му се появи мобилен телефон.

— Вземи го и го доближи до ухото си.

Фюри се подчини и дочу накъсано дишане. Тълпата, изпълваща киносалона, изрева:

— По дяволите, Джанет, хайде да си легнем!

Чу гласа на лесъра до ухото си:

— Кажи й, че ще тръгнеш с мен, без да ми създаваш проблеми. Обещай й, че ще живее и че правиш онова, което ти кажа. И говори на английски, за да те разбирам и аз.

Фюри заговори в телефона, но без да осъзнава значението на думите, които изричаше. Съзнанието му регистрира единствено факта, че жената от другата страна на линията заплака.

Лесърът изтръгна телефона от ръцете му.

— А сега си сложи това.

В скута му паднаха стоманени белезници. Той закопча ръцете си и зачака.

— Виждаш ли изхода вдясно? Ще тръгнем към него. Ти ще излезеш първи. Навън чака пикап. Ще седнеш на седалката до шофьора. Аз ще бъда зад теб през цялото време с телефон, допрян до устата. Ако не ми се подчиняваш или видя някой от братята, ще наредя да я убият. Ножът вече е опрян до гърлото й, така че нямаме време за губене. Ясно ли е?

Фюри кимна.

— Сега се изправи и тръгни.

Фюри стана и закрачи към вратата. През главата му мина мисълта, че се бе надявал да излезе от тази история жив. Беше дяволски добър с оръжията и беше скрил по себе си няколко. Но лесърът беше умен и го държеше в капан — той нямаше да стане причина за смъртта на онази жена.

Когато отвори вратата на страничния изход, Фюри вече не се съмняваше, че тази нощ ще намери смъртта си.