Произход полностью

Когато отново се обърна към Амбра, видя, че в дъното на фоайето примигва лампа, осветяваща врата, разположена между две колони. Двамата тръгнаха към нея, влязоха и се озоваха в дълъг коридор. В отсрещния край запримигваха други лампи, които им показваха пътя.

— Мисля, че за да постигнем максимално широко разпространение, първо трябва да пратим изявление до световните медии и да ги предупредим, че презентацията на покойния Едмънд Кърш скоро ще продължи — каза им Уинстън, докато вървяха по коридора. — Ако им дадем малко време да се приготвят за отразяване на събитието, публиката на Едмънд драстично ще се увеличи.

— Интересна идея — отвърна Амбра и закрачи още по-бързо. — Според теб колко трябва да изчакаме? Не ми се иска да рискуваме.

— Седемнайсет минути — заяви компютърът. — Така предаването ще започне в кръгъл час — тук ще е три през нощта, а в Америка ще е тъкмо в праймтайма.

— Идеално — съгласи се Амбра.

— Тогава изявлението до медиите ще бъде пратено незабавно, а презентацията ще започне след седемнайсет минути.

Лангдън полагаше усилия да не изостава от скорострелно развиващите се планове на Уинстън.

Амбра вървеше няколко крачки пред него.

— Колко служители са тук тази нощ?

— Николко — отговори компютърът. — Едмънд беше педант на тема сигурност. Тук всъщност няма персонал. Аз управлявам цялата компютърна мрежа, както и осветлението, охлаждането и сигурността. Едмънд се шегуваше, че в тази епоха на „интелигентни“ къщи той бил първият с интелигентна църква.

Робърт слушаше само с половин ухо — нещо в действията, които се готвеха да предприемат, го смущаваше.

— Уинстън, наистина ли смяташ, че точно сега е моментът да пуснем презентацията на Едмънд?

Амбра спря, обърна се и го зяпна.

— Разбира се, че сега е моментът, Робърт! Нали затова сме тук! Целият свят гледа! Освен това не знаем дали някой няма да дойде и да се опита да ни попречи. Трябва да го направим веднага, преди да е станало късно!

— Съгласен съм — каза компютърът. — Погледнато чисто статистически, тази история наближава точката на насищане. Измерено в терабайти медийни данни, откритието на Едмънд Кърш в момента е една от най-големите новини на десетилетието — нищо чудно, като се има предвид, че през последните десет години интернет потребителите се увеличават в геометрична прогресия.

— Робърт? — Амбра се взираше в очите му. — Какво те безпокои?

Лангдън се колебаеше и се опитваше да открие причината за внезапно обзелата го неувереност.

— Сигурно просто се тревожа заради Едмънд, че всички тези днешни конспиративни теории — убийства, похищения, кралски интриги — някак си ще засенчат научното значение на неговото откритие.

— Имате право, професоре — обади се Уинстън. — Въпреки че пропускате една важна подробност: тези конспиративни версии до голяма степен са причината от развитието на случая в момента да се интересуват толкова много зрители по целия свят. По време на онлайн предаването на Едмънд по-рано тази вечер те бяха три милиона и осемстотин хиляди, но сега, след всички драматични събития през последните няколко часа, според мен около двеста милиона души следят случващото се в информационните портали, социалните медии и по телевизията и радиото.

Този брой смая Робърт, макар да си спомняше, че финала на световния шампионат по футбол бяха гледали над двеста милиона души, а преди половин век петстотин милиона бяха наблюдавали първото кацане на Луната, когато още никой нямаше интернет и много по-малко хора имаха телевизори.

— В академичните среди може и да не го забелязвате, професоре, обаче останалата част от света се е превърнала в телевизионно риалити — продължи компютърът. — Каква ирония, че хората, които днес се опитаха да запушат устата на Едмънд, постигнаха точно обратния резултат — сега той има най-голямата аудитория за научно откритие в цялата история. Това ми напомня за заклеймяването на вашата книга „Християнството и свещената женственост“ от Ватикана — вследствие на това тя веднага стана бестселър.

„Почти бестселър“ — помисли си Лангдън, но разбираше какво иска да каже Уинстън.

— Максималният зрителски интерес беше една от главните цели на Едмънд тази вечер — отбеляза компютърът.

— Той е прав — заяви Амбра. — Докато подготвяхме събитието в „Гугенхайм“, Едмънд поставяше специален акцент върху привличането на колкото е възможно по-голяма аудитория.

— Както посочих, наближаваме точката на медийно насищане и тъкмо сега е най-подходящият момент да оповестим откритието му — подчерта Уинстън.

— Ясно — отвърна Лангдън. — Само ни кажи какво да направим.

Двамата продължиха и стигнаха до неочаквано препятствие — стълба, която преграждаше коридора, сякаш се готвеха да боядисват стените. Тъй като не можеха да я заобиколят, трябваше или да я преместят, или да минат отдолу.

— Да сваля ли стълбата? — предложи професорът.

— Не — спря го Уинстън. — Едмънд нарочно я постави там много отдавна.

— Защо? — попита Амбра.