Произход полностью

— Освен общи структурни параметри като мозъчния обем Е-Уейв картира хиляди генетични маркери, които обуславят когнитивните способности, например пространствена ориентация, речников обем, дългосрочна памет и скорост на обработване на информацията.

На екрана бързо се заредиха подобни графики, представящи едно и също експоненциално нарастване.

— После Е-Уейв направи безпрецедентна симулация на интелектуалната еволюция във времето. — Камерата отново показа лицето на Едмънд. — „И какво от това? — ще попитате вие. — Какво ни интересува процесът, благодарение на който хората са станали интелектуално господстващ вид?“ Интересува ни, защото, ако успеем да установим закономерност, компютърът може да ни каже до какво ще доведе тя в бъдеще. — Той се усмихна. — Ако аз започна с „две, четири, шест, осем“… вие ще продължите с „десет“. По същество накарах Е-Уейв да прогнозира как ще изглежда това „десет“. Щом компютърът симулира интелектуалната еволюция, мога да му задам очевидния въпрос: какво идва после? Как ще изглежда човешкият интелект след петстотин години? Или с други думи, къде отиваме?

Робърт се стъписа от тази перспектива и макар да не разбираше достатъчно от генетика и компютърно моделиране, за да прецени точността на прогнозите на Кърш, идеята му се стори изключително находчива.

— Еволюцията на един вид винаги е свързана с неговата околна среда, затова накарах Е-Уейв да насложи втори модел, симулация на съвременния свят, което не е никак сложно, защото в интернет може да се открие всичко за културата, политиката, науката, климата и техниката — продължи Едмънд. — Програмирах компютъра да обърне специално внимание на онези фактори, които ще окажат най-силно въздействие върху бъдещото развитие на човешкия мозък — нови медикаменти и медицински технологии, замърсяване, културни детерминанти и така нататък. — Той замълча за миг. — И после пуснах програмата.

Сега цялото лице на футуриста изпълни екрана и Кърш погледна право в обектива.

— Когато стартирах модела… се случи нещо напълно неочаквано. — Той хвърли едва забележим поглед настрани и отново впери очи в камерата. — Нещо изключително тревожно.

Лангдън чу Амбра сепнато да ахва.

— Затова повторих операцията — намръщено съобщи Едмънд. — За съжаление, със същия резултат.

Робърт долови истински страх в очите на стария си приятел.

— Преработих параметрите — въздъхна Кърш. — Обнових програмата, промених всички променливи и продължих да я пускам. Обаче се получаваше едно и също.

Професорът се зачуди дали Едмънд не е открил, че след цялата си еволюция сега човешкият интелект е в упадък. Някои тревожни показатели определено навеждаха на такава мисъл.

— Тези данни ме измъчваха и не можех да ги проумея — каза футуристът. — Затова накарах компютъра да ги анализира. Е-Уейв ми даде заключението си във възможно най-ясната известна му форма. Начерта ми схема.

На екрана се появи графична хронология на еволюцията на животинското царство, започваща преди около сто милиона години — сложна и пъстра мозайка от хоризонтални балони, които се разширяваха и свиваха с времето и илюстрираха появата и изчезването на видовете. В лявата част на графиката доминираха динозаврите — в този момент вече в кулминацията на своето развитие. Те бяха представени с най-големия балон, който растеше с времето и после изведнъж се свиваше с масовото им измиране преди около шейсет и пет милиона години.

— Това е хронология на господстващите форми на земен живот, изобразени с оглед на популация на видовете, място в хранителната верига, вътревидово доминиране и цялостно влияние на планетата. По същество схемата показва кой командва парада във всеки даден момент.

Лангдън проследи диаграмата, чиито балони нагледно демонстрираха как големите популации от различните видове са се появявали, процъфтявали и изчезвали.

— Зората на Хомо сапиенс изгрява около двеста хиляди години преди Христа, обаче придобиваме достатъчно влияние, за да се появим в схемата, чак преди около шейсет и пет хиляди години, когато сме изобретили лъка и стрелата и сме се превърнали в по-ефикасни хищници — поясни Кърш.

Робърт насочи вниманието си към означението за 65 000 години преди Христа, където се появяваше малък син балон с надпис Homo sapiens. Той бавно и много постепенно се разширяваше до около 1000 години преди Христа и оттам нататък бързо започваше да се уголемява.

Когато погледът му стигна до десния край на диаграмата, синият балон заемаше почти цялата широчина на екрана.

„Съвременният човек — помисли си професорът. — Определено най-влиятелният вид на Земята“.

— В двехилядната година, с която свършва тази графика, хората съвсем естествено са представени като господстващ вид на планетата — каза Кърш. — Никой друг вид не може да се сравнява с нас. — Той направи пауза. — Обаче се забелязва поява на нов балон… ето тук.

Образът се уголеми, за да покаже малка черна точка, образуваща се над огромния син балон на човечеството.

— В схемата вече е влязъл нов вид — съобщи Едмънд.