Тези безжизнени видове еволюираха почти като живите — усложняваха се, приспособяваха се към нова среда и се размножаваха в нея, изпитваха нови разновидности, някои от които оцеляваха, а други изчезваха. Съвършено огледало на Дарвиновата адаптивна промяна, тези нови организми се бяха развили с ослепителна бързина и сега представляваха съвсем ново царство, седмото, което заемаше мястото си до Animalia и останалите.

И се наричаше Technium.

Едмънд се впусна в изумителен разказ за най-новото царство на планетата, което включвало цялата техника. Той описа как новите машини процъфтявали или измирали според законите на Дарвиновото „оцеляване на най-годните“, като постоянно се приспособявали към средата, развивали нови механизми за оцеляване и в случай на успех се възпроизвеждали колкото може по-бързо, за да завладеят наличните ресурси.

— Факсовете извървяха пътя на птицата додо — обясняваше футуристът. — Айфонът ще оцелее само ако продължи да изпреварва конкуренцията си. Пишещата машина и парният двигател изчезнаха в променящата се среда, обаче Енциклопедия Британика еволюира, на неудобното трийсет и два томно издание му пораснаха дигитални крака и подобно на двойнодишащите риби то превзе нови територии, където днес процъфтява.

Робърт си спомни детския си апарат „Кодак“, някога цар на непрофесионалната фотография, пометен за миг от светкавичното дигитално нашествие.

— Преди половин милиард години нашата планета преживяла внезапно изригване на живот — Камбрийския взрив — и тогава буквално за един ден се появили повечето видове на Земята — продължи Кърш. — Днес сме свидетели на Камбрийския взрив на Техниума. Ежедневно се ражда нов вид техника, еволюира с бясна скорост и се превръща в средство за създаване на нови технологии. Изобретяването на компютъра ни помогна да създадем удивителни нови устройства, от смартфони до космически кораби и хирургически роботи. Присъстваме на иновативен бум и той се осъществява по-бързо, отколкото разумът ни е в състояние да го проумее. И създателите на това ново царство, Техниума, сме ние.

На екрана отново се появи заплашителният образ на уголемяващия се черен балон, който поглъщаше синия. „Техниката погубва човечеството?!“ Тази мисъл ужасяваше Лангдън, но инстинктът му подсказваше, че това е изключително малко вероятно. Струваше му се, че идеята за антиутопично бъдеще като в „Терминаторът“, в което машините изтребват хората, противоречи на Дарвиновата теория. „Хората контролират техниката, притежават инстинкт за оцеляване и никога няма да допуснат тя да ни прегази“.

Ала още докато през ума му минаваха тези логични разсъждения, той осъзна тяхната наивност. Професорът беше общувал с Кършовото творение Уинстън и имаше пряк поглед върху най-новото в областта на изкуствения интелект. И въпреки че Уинстън явно изпълняваше волята на своя създател, Робърт се чудеше още колко време ще мине, докато машините като него започнат да взимат решения, задоволяващи собствените им желания.

— Да, много хора преди мене предвиждат появата на техническото царство, обаче аз успях да го моделирам… и съм в състояние да покажа какво ще направи с нас то. — Едмънд посочи по-тъмния балон. До 2050 година той вече обхващаше целия екран, което означаваше тотално господство над планетата. — Признавам, на пръв поглед тази симулация обрисува доста мрачна картина…

Футуристът направи пауза и в очите му се върнаха познатите пламъчета.

— Само че трябва да се вгледаме малко по-отблизо.

Тъмният балон започна да се уголемява и накрая Лангдън установи, че огромната сфера вече не е плътно черна, а тъмнолилава.

— Както виждате, когато поглъща човешкия балон, черният балон на техниката променя цвета си и получава лилав оттенък, сякаш двата цвята са се слели равномерно.

Робърт се зачуди дали това е хубаво, или лошо.

— Тук наблюдаваме редкия еволюционен процес облигантна ендосимбиоза — поясни някогашният му студент. — Еволюцията обикновено е разклоняващ се процес — един вид се разделя на два нови, — но в редки случаи, ако два вида не могат да оцелеят един без друг, процесът обръща посоката си… и вместо един вид да се разклони, два вида се обединяват в един.

Този процес напомни на Лангдън за синкретизма — сливането на две различни религии в съвсем нова вяра.

— Ако не вярвате, че човекът и техниката ще станат едно, просто се огледайте наоколо — подкани публиката Едмънд.

На екрана скорострелно се заредиха образи на хора, стиснали в ръцете си джиесеми, носещи очила за виртуална реалност, настройващи блутуут устройства в ушите си, тичащи за здраве със закрепени на ръцете им плейъри, вечерящи на маса, в средата на която е поставена „умна колонка“, дете, играещо в креватчето си с таблет.

Перейти на страницу:

Похожие книги