Произход полностью

— Подвластен на прямия си характер, веднага им признах истината — че винаги съм смятал религията за форма на масова заблуда и като учен ми е трудно да приема факта, че милиарди интелигентни хора търсят утеха и напътствие в съответната си вяра. Когато ме попитаха защо тогава се съветвам с хора, които очевидно не уважавам, им отговорих, че съм дошъл да видя реакцията им към моето откритие, за да получа известна представа как ще го приемат вярващите в света, щом го оповестя.

— Голям дипломат! — Робърт потръпна. — Нали знаеш, че понякога искреността не е най-добрият подход?

Кърш махна с ръка.

— Моето мнение за религията е широко известно. Мислех, че те ще оценят откровеността ми. Както и да е, после подробно им обясних какво съм открил и защо то ще промени всичко. Даже им показах на телефона си един запис, който, признавам, е доста стряскащ. Направо онемяха.

— Е, все трябва да са казали нещо — подкани го Лангдън; изпитваше все по-силно любопитство какво е открил Едмънд.

— Надявах се да го обсъдим, обаче християнският духовник не ги остави да кажат и дума и настоя да не разгласявам информацията. Отговорих му, че ще си помисля около месец.

— Но ще я оповестиш тази вечер.

— Да. Излъгах ги, че планирам съобщението за след няколко седмици, за да не се паникьосат или да се опитат да ми попречат.

— А когато научат за днешната ти презентация?

— Няма да се зарадват. Особено единият. — Кърш го погледна. — Духовникът, който организира срещата ни, е епископ Антонио Валдеспино. Чувал ли си за него?

Лангдън се напрегна.

— От Мадрид ли?

Кърш кимна.

— Същият.

„Не е най-подходящата публика за радикалния атеизъм на Едмънд“ — помисли си професорът. Валдеспино беше видна фигура в испанската католическа църква, известна с дълбоко консервативните си възгледи и силното си влияние върху краля на Испания.

— Той беше главен организатор на тазгодишния парламент и затова се обърнах към него да помогне за срещата — поясни Кърш. — Епископът предложи да дойде лично и аз го помолих да доведе представители на исляма и юдаизма.

Осветлението отново премигна.

Кърш въздъхна тежко и сниши глас още повече.

— Робърт, трябваше да разговарям с тебе преди презентацията си, защото имам нужда от твоя съвет. Искам да знам дали смяташ, че епископ Валдеспино е опасен.

— Опасен ли? — учуди се Лангдън. — В какъв смисъл?

— Онова, което му показах, заплашва неговия свят и искам да знам дали смяташ, че той представлява физическа опасност за мен.

Професорът, без да се колебае, поклати глава.

— Не, в никакъв случай. Нямам представа какво си му казал, но Валдеспино е стълп на испанския католицизъм и връзките му с испанското кралско семейство го правят изключително влиятелен… само че той е духовник, а не наемен убиец. Упражнява политическа власт. Може да изнесе проповед срещу теб, но ми е много трудно да повярвам, че от негова страна те заплашва каквато и да е физическа опасност.

Кърш не изглеждаше убеден.

— Трябваше да видиш как ме гледаше, когато си тръгвах от Монсерат.

— Та ти си отишъл в онази свята манастирска библиотека и си съобщил на един епископ, че цялата му религиозна система е заблуда! — възкликна Лангдън. — Да не си очаквал да те почерпи с чай и торта?

— Не, обаче не очаквах и да ми остави заплашително съобщение на гласовата поща след срещата ни.

— Епископ Валдеспино ти се е обаждал, така ли?

Едмънд бръкна в джоба на коженото си яке и извади необикновено голям смартфон. Яркотюркоазният му корпус беше украсен с повтарящ се шестоъгълен мотив, в който Лангдън разпозна прочутата мозайка на каталунския архитект модернист Антонио Гауди.

— Чуй сам. — Кърш натисна няколко клавиша и вдигна телефона. От високоговорителя прозвуча строг и рязък старчески глас: