Произход полностью

Както и очакваше, епископът и Хулиан стигнаха до южния служебен вход на Катедрал де ла Алмудена. Валдеспино отключи вратата и въведе принца вътре. Вратата се затвори след тях.

Гарса безмълвно се взираше в екрана и очевидно се опитваше да осмисли видяното.

— Дръжте ме в течение — нареди той накрая и даде знак на Мартин да се дръпнат настрани.

Когато се отдалечиха, за да не могат да ги чуват, командирът зашепна:

— Нямам представа как епископ Валдеспино е убедил дон Хулиан да напусне с него двореца и да си остави телефона, обаче принцът явно не подозира за обвиненията срещу Валдеспино, иначе щеше да знае, че трябва да се дистанцира.

— Съгласна съм — каза пиарката. — И дори не ми се мисли какво цели епископът, но… — Тя млъкна.

— Но какво? — подкани я Гарса.

Мартин въздъхна.

— Валдеспино май току-що е взел един извънредно ценен заложник.

Около четиристотин километра на север, в атриума на музея „Гугенхайм“, джиесемът на Фонсека зазвъня — за шести път през последните двайсет минути. Той погледна дисплея и автоматично застана мирно.

— Sí? — с разтуптяно сърце каза агентът.

Гласът отсреща заговори преднамерено бавно на испански.

— Както отлично знаете, агент Фонсека, тази вечер бъдещата кралица на Испания допусна няколко ужасни грешки, като се свърза с неподходящи хора и постави кралския дворец в изключително неловко положение. За да бъдат предотвратени нови неприятности, трябва колкото може по-бързо да я върнете в двореца.

— За жалост в момента местонахождението на госпожица Видал е неизвестно.

— Преди четирийсет минути самолетът на Едмънд Кърш е излетял за Барселона от летището на Билбао — осведоми го гласът. — Мисля, че госпожица Видал е била на борда му.

— Откъде знаете? — изпусна се Фонсека и моментално се разкая за дързостта си.

— Ако си вършехте работата както трябва, и вие щяхте да знаете — остро му отговори гласът. — Искам двамата с партньора си незабавно да я последвате. В момента на летището в Билбао зарежда гориво един военен транспортен самолет.

— Ако е била на борда, госпожица Видал сигурно пътува заедно с американския професор Робърт Лангдън — каза агентът.

— Да — ядосано отвърна гласът. — Нямам представа как този човек я е убедил да избяга от охраната си с него, но господин Лангдън очевидно представлява проблем. Задачата ви е да намерите госпожица Видал и да я върнете, ако се налага, насила.

— А ако Лангдън се намеси?

Последва тежко мълчание.

— Опитайте се да ограничите косвените щети, но тази криза е толкова сериозна, че професор Лангдън е допустима жертва.

Гълфстриймът на Кърш започна да се спуска към Барселона. Робърт Лангдън допи второто си кафе и погледна останките от среднощната закуска, която с Амбра преди малко си бяха спретнали от запасите на Едмънд — ядки, оризови сладки и различни „вегански десерти“, които му се струваха еднакви на вкус.

Седящата насреща му Амбра беше допила втората си чаша червено вино и изглеждаше много по-спокойна.

— Благодаря, че ме изслуша — каза тя. — По очевидни причини не можех да говоря за Хулиан с никого.

Лангдън кимна разбиращо: преди малко беше изслушал разказа ѝ за нелепото предложение, което Хулиан ѝ бе направил пред камерите на телевизията. „Наистина не е имала избор“. Робърт отлично съзнаваше, че Амбра не би могла да посрами бъдещия крал на Испания пред цялата нация.

— Ако знаех, че ще ми направи предложение толкова скоро, щях да го предупредя, че не мога да имам деца — прибави тя. — Но всичко това ми дойде като гръм от ясно небе. — Поклати глава и се загледа тъжно през илюминатора. — Мислех, че го харесвам. Не знам, може да е било само заради тръпката от…

— Високия мургав и красив принц ли? — Робърт се усмихна иронично.

Амбра тихо се засмя и отново се обърна към него.

— Това наистина действаше в негова полза. Не знам, струваше ми се добър човек. Може би откъснат от реалността, но романтичен — човек като него не може да е участвал в убийството на Едмънд.