Сякаш по даден знак в залата изникнаха двама агенти от Гуардия Реал и подканиха принца да се срещне с някакви випове.
Стиснала визитката му в ръката си, тя изпитваше нещо, което не ѝ се беше случвало от години. Треперене под лъжичката. „Истински принц току-що ме покани на среща?!“
Като тийнейджърка беше доста длъгнеста и момчетата, с които излизаше, винаги я възприемаха като равна. По-късно обаче, когато красотата ѝ разцъфна, Амбра изведнъж установи, че мъжете се плашат от нея — държаха се непохватно, срамежливо и прекалено почтително. Ала днес един високопоставен мъж дръзко я бе заговорил, като напълно владееше положението. И това я караше да се чувства жена. И то млада.
На другата вечер от хотела я взе шофьор, който я закара в кралския дворец, и тя се озова седнала до принца в компанията на над двайсет гости, много от които познаваше от светските или политическите новини. Престолонаследникът я представи като своята „прелестна нова приятелка“ и ловко поведе разговор за изобразителното изкуство, в който Амбра можеше спокойно да участва. Тя имаше усещането, че е на нещо като прослушване, но това, кой знае защо, изобщо не я смущаваше. Чувстваше се поласкана.
Към края на вечерята Хулиан я отведе настрани и ѝ прошепна:
— Надявам се, че си се забавлявала. Много бих искал да се видим пак. — И се усмихна. — Какво ще кажеш за четвъртък вечер?
— Благодаря, но утре сутринта летя за Билбао — отвърна Амбра.
— Тогава ще дойда там — заяви принцът. — Ходила ли си в ресторант „Етксанобе“?
Тя се засмя. Това беше един от най-популярните ресторанти в Билбао. Любимо място на почитателите на изкуството от цял свят с авангардна декорация и колоритна кухня; там човек имаше чувството, че се намира в пейзаж, нарисуван от Марк Шагал.
— Ще ми е много приятно — чу се да отговаря Амбра.
В ресторанта, докато се наслаждаваха на стилно поднесената риба тон, запечена със сумак и с гарнитура от аспержи с трюфелово олио, Хулиан говореше за политическите предизвикателства, пред които е изправен в усилията си да излезе от сянката на болния си баща, както и за оказвания му натиск да продължи династията. Амбра усещаше в него невинността на изолирано от връстниците си момченце, но виждаше и лидера, който страстно обича страната си — наистина пленителна комбинация.
Същата вечер, след като охраната му го качи на частния му самолет, Амбра разбра, че се е влюбила.
„Та ти изобщо не го познаваш — напомни си тя. — Не бързай толкова“.
Следващите няколко месеца сякаш отлетяха за миг. Двамата се срещаха често — вечери в двореца, пикници в провинциалното му имение, дори дневна кинопрожекция. Отношенията им бяха спонтанни и Амбра не си спомняше да е била по-щастлива. Хулиан се оказа чаровно старомоден и я държеше за ръка или крадешком я целуваше, но никога не престъпваше установените граници и тя оценяваше изисканото му поведение.
Една слънчева утрин преди три седмици Амбра беше в Мадрид, където трябваше да участва в сутрешен телевизионен блок, посветен на предстоящите изложби в „Гугенхайм“. „Теледиарио“ на РТВЕ се гледаше от милиони в цялата страна и тя малко се притесняваше от предаването на живо, но знаеше, че участието ѝ ще е чудесна реклама за музея.
Предишната вечер двамата с Хулиан се бяха срещнали на приятно неофициална вечеря в „Тратория Малатеста“, после инкогнито се отправиха в Ел Парке дел Ретиро. Загледана в разхождащите се семейства и десетките смеещи се и тичащи наоколо деца, Амбра изпитваше абсолютен покой, напълно отдадена на момента.
— Обичаш ли деца? — попита я Хулиан.
— Обожавам ги — откровено отговори тя. — Понякога даже ми се струва, че това е единственото, което липсва в живота ми.
Принцът се усмихна широко.
— Познато ми е това чувство.
В този момент Амбра забеляза, че той я гледа някак си различно, и внезапно разбра
Тя отвори уста, ала от гърлото ѝ не се изтръгна и звук.
— Какво има? — загрижено попита Хулиан.
Амбра се усмихна.
— Заради „Теледиарио“ е. Просто съм малко нервна.
— Дишай дълбоко. Ще се представиш чудесно.
Усмихна ѝ се, после се наведе към нея и леко я целуна по устните.
В седем и половина на другата сутрин Амбра седеше в телевизионното студио и водеше изненадващо непринуден разговор с тримата очарователни водещи. Толкова се беше увлякла в ентусиазирания си разказ за „Гугенхайм“, че почти не забелязваше камерите и присъстващата в студиото публика, нито се сещаше за петте милиона зрители, които я гледаха.
— Gracias, Ambra, у muy interesante — накрая ѝ каза една от водещите. — Un gran placer conocerte29.
Амбра кимна и зачака интервюто да свърши.
Странно, водещата ѝ се усмихна дяволито, после се обърна към публиката в студиото.
— Тази сутрин един много специален гост изненадващо се появи в студиото на „Теледиарио“ и сега ще ви го представим.
Тримата водещи се изправиха и заръкопляскаха на високия елегантен мъж, който излезе на сцената. Когато го видя, публиката също скочи на крака и въодушевено зааплодира.
Амбра смаяно стана от мястото си.
