- Не може да им се има
- Уилсън Даулинг твърди, че може по някакъв начин да долови местоположението на Куба и аз му вярвам - каза жрицата на Света, в който живеем.
- Трябва да му помогнем в усилията му - продължи жрицата на Долния свят. — Глупаво е да премахваме най-силния си съюзник, защото има опасност да мине на другата страна. Можем да контролираме този мъж чрез сексуалността на нашите жени - и точно това се случва в момента. И двете долавяте удоволствието на воините ни, също като мен.
- Проблемът е, че не мога да
- Кубът на инките се страхува от този мъж, усещам го с костите си. Това е предимство, което не можем да пропускаме.
- Ами връзката му с онази жена от бъдещето? Тя го наглежда чрез някакво божествено влияние. Образът ѝ се поддържа от остатъчната сила на Куба - нещо, което никога няма да разберем - и това само увеличава риска за нас. Кубът би могъл да го контролира някак, а ние изобщо да не разберем.
- Кубът не може да контролира жени.
- Той няма тази сила - съгласи се жрицата на Долния свят. - Според мен влиянието на русата жена е още едно преимущество, макар да не твърдя, че разбирам защо.
- Не можем да се доверим на този мъж - разпалено рече жрицата на Горния свят. - Неговият свят е свят на тайна... и тази тайна само ме изпълва със страх.
- Ами появата на черния кондор? Това е знак от боговете, че следва да се доверим на този мъж.
- Съгласна съм. Кондорът наистина е силен знак.
- Когато воините ни се върнат в Куско, всички мъже там вече ще бъдат под влиянието на Куба на инките. Според сведенията ни стотици въоръжени войници пазят всички подстъпи към града. Кубът със сигурност е там.
- Трябва да тръгнем към Куско със сила, ако искаме да си върнем изгубеното. Този Уилсън Даулинг е калфа на звездите. Той се нуждае от Куба на инките, за да напусне този свят, и твърди, че може да го открие. Затова трябва да се доверим, че мотивът му е да върне Куба във Вилкапампа, след като се сдобие с него. Трябва да използваме мотива му в своя полза.
- Значи е решено.
- Решено е - отвърнаха в един глас другите две.
- По зазоряване Девиците на слънцето ще потеглят към Куско. Трябва да пратим всяка, която е способна, дори по-възрастните. Ще имаме само един шанс за успех, ако искаме да намерим и да върнем Куба на инките.
- Ако се провалим, пътят ни ще приключи. Ще дойде време да слезем от черния диск на силата. Нека духът на Мама Окло пази всички ни, защото светът на хората е на прага на гибелта и ще повлече всичко друго със себе си.
- С нашите знания и с Уилсън Даулинг на наша страна отново ще пратим Куба в пустотата.
- Уповаваме се твърде много на този калфа на звездите - заяви жрицата на Горния свят. - Да се молим да заслужава доверието ни.
- А когато си върнем Куба на инките, ще позволим ли на Уилсън Даулинг да използва силата му, за да отпътува отново към звездите?
Трите жени поклатиха едновременно глави.
- Не може да му се позволи да напусне. Мястото му е завинаги тук, при нас.
44.
Сигурността на деня най-сетне настъпи, но въпреки това капитан Гонсалес не можеше да събере кураж да се върне в спалнята. Седеше край прозореца до вратата, очите му драскаха и горяха от поредната безсънна нощ. Чувстваше се напълно изтощен, сякаш някаква болест бе изсмукала цялата енергия от иначе силното му тяло. Въпреки състоянието си той продължи да наблюдава булеварда и да се вглежда във всеки минувач. Тежките летни облаци тази сутрин се бяха спуснали ниско и небето оставаше тъмно, а дъждът продължаваше да вали напоително, както бе валял през цялата нощ. Всичко беше влажно и мокро, включително и столът, на който седеше.
Четвърта поредна нощ Лучо Гонсалес бе прекарал на пост при прозореца на дома си. Пушката беше между краката му, облегната на вътрешната страна на бедрото. На масата до него бе сабята му, а офицерската ножница лежеше на пода. Вратата беше заключена, но прозорецът бе отворен, за да чува по-лесно консервните кутии, които беше вързал с въже през алеята зад къщата.
Чу шепота на детски гласове от спалнята - децата му започваха да се събуждат.
