Сега подът беше от мрамор, стените бяха в огледала, а снежнобялата светлина се отразяваше във всички тях и във всяко едно поотделно, извираща от многобройните кътчета, преди време потънали в мрака на този чуден подземен свят. Без да си дава сметка и без да долавя сходството, Анаид неволно бе възпроизвела хладното изящество на ледения дворец на Бялата дама. Дали това не бяха откъслечни образи, изплували от спомените от най-ранното й детство? Или баба й Кристине преднамерено й бе въздействала, бе й внушавала идеи и давала насока на мисълта, без да се усети? Впрочем беше без значение. Пещерата бе станала наистина великолепна, с разкош, напомнящ на приказен дворец. И Анаид откри, че предметите и пространствата могат да бъдат красиви и да направят живота по-приятен и по-комфортен. И ако това беше магия, то нека бъде добре дошла в живота й. Какъв е смисълът да се живее в мрачни къщи, студени и влажни? Необходимо ли е да търкаш мазни петна от кухненската печка и да метеш под от камениста настилка? Да чистиш чаши? Да дезинфекцираш тоалетни? В нейната пещера температурите бяха пролетни, а въздухът бе със свежестта и прохладата на сянката на тополите на свечеряване. Блестящите повърхности радваха очите с игривите си отблясъци и по тях не се виждаха нито частици от прах, нито каквито и да било следи. Чистите зали ухаеха на жасмин, на лавандула, мащерка и розмарин. Всичко искреше от чистота, безупречно, удобно, неопетнено и красиво.
И в това вълшебно пространство, което сякаш беше извън времето, извън светлината и климата на планинските земи, сред които се намираше пещерата, Кристине накрая й разкри могъществото на черната земя.
От нейните недра извличаха камъните, използвани от магьосниците още от времето на майката О. Пред изумения поглед на Анаид се изреждаха безброй скъпоценни камъни от всякакъв вид, строеж, цвят и здравина, сътворени от природата в отколешни епохи и произхождащи от далечни места, като загадъчните арабски пустини, патагонските равнини, монголските степи или високите тибетски върхове. Всички те пазеха своите тайни, които в зависимост от това, доколко умело са овладени и управлявани, можеха да ти разкрият тънката разлика между живота и смъртта.
Сред множеството магически камъни, които Ледената кралица й показа, Анаид подбра само някои и ги сложи в ковчеже:
След като в продължение на часове слуша внимателно, без да трепне, подробните обяснения на баба си, която бе страстна колекционерка, Анаид си даде сметка, че урокът бе приключил, макар изобщо да не се чувстваше уморена. Да попиваш знания от мъдра и могъща магьосница като Кристине, бе изключително приятно изживяване.
И ентусиазмът й бе възнаграден. Баба й отвори собственото си ковчеже и й показа колекцията си от бижута и инкрустирани скъпоценни камъни.
— Хайде, Анаид, по-смело. Следвай желанието си и протегни ръка без страх. Избери си нещо на мястото на изгубения пръстен с изумруда, който Селене беше избрала, а не ти.
Анаид, трепереща от вълнение, се остави свободно на вътрешния си импулс, нещо, което обикновено не правеше. Избра си накитите, които й се сториха най-красиви — колие от сапфири, брошка с аметист и гривна с тюркоази.
Бялата дама започна най-напред с колието от сапфири и докато го слагаше около грациозната шия на Анаид, момичето затаи дъх.
— Чудесна огърлица. Синият сапфир е извлечен за първи път на остров, наричан в древността Ернедиб, познат по-късно като Цейлон. Много добър избор, Анаид. Този камък дава могъществото на мъдростта. Ако носиш сапфир и се окажеш изправена пред предизвикателство, силата на скъпоценния камък ще ти помогне да намериш вярното решение.
Анаид въздъхна облекчено. Беше действала по интуиция и бе направила най-правилния избор.
Бялата дама погали тюркоазената гривна и я сложи на тънката китка на Анаид.
— Отново синьо — синьото на очите ти, на небето над Арктика и на ледниците. Най-студеният и най-могъщият цвят. Радвам се, че в предпочитанията си клониш към моята любима тоналност. Този камък, тюркоазът, е много ценен. Той ще ти позволи да превъзмогнеш миналото, да излекуваш старите рани, които не можеш да забравиш. Когато те налегне меланхолията, погледни гривната. Ще ти даде сили смело да посрещнеш бъдещето, без тежкия товар от предишния ти живот. Ще изтръгне из корен всичко, което те свързва като с вериги с миналото.
Анаид прие гривната с нямо обожание, като благочестива вярваща. Чувстваше се поласкана, че е спечелила височайшето благоволение на премъдрата си баба.
