— А вечната ти младост? Къде остана? Нали беше безсмъртен? — попита Анаид със зяпнала уста, не можейки да скрие изумлението си пред разкритие от подобен род.
Гунар отговори, като не сваляше очи от Селене:
— Преди години избрах да бъда смъртен, по своя воля.
Селене си прехапа устните. Бе забелязала промяната още щом го видя, но думичка не беше споменала по въпроса.
— Само привидно, Анаид, не го слушай. Външността лъже. Той е зъл магьосник и може да ни накара да повярваме във всичко, което му е угодно.
Анаид изобщо не обърна внимание на думите й.
— Кога реши да станеш смъртен?
— Преди петнайсет години — отвърна със сериозен тон Гунар.
— Когато помисли, че сме умрели?
Очите му помръкнаха, а погледът стана някак далечен, зареян назад във времето.
— Преди ти да се родиш. Помниш ли, Селене?
Селене бавно вдигна глава, сякаш под диктовката на думите на Гунар, но все така наежена, скрита зад щита на вироглавото си упорство.
— Не, нищо не помня.
— Жалко. Аз помня. Когато се запознахме, ти беше прелестно създание, очарователна магьосница Омар и изобщо не си се променила. Същите зелени очи, същите стройни крака, гъстата ти къдрава коса, а и този типично твой, много характерен начин на обличане — екстравагантен и неповторим!… Но това, което ми направи най-силно впечатление у теб, беше непокорният ти бунтовнически дух. Беше възхитително импулсивна, готова да оглавиш революция, да поведеш поход за покоряване на звездите или да се кълнеш във вечна любов с искрен и тръпнещ глас, способен да подлуди и най-здравомислещия мъж на земята. Не се изненадвам, че младежите на твоята възраст не се осмеляваха да се доближат до теб. Беше заредена с толкова плам и енергия, като истинска бомба. И дори да не ти се вярва, аз се влюбих до уши в теб, като последния глупак.
Селене стоеше все така невъзмутима и безизразна, и Анаид не проумяваше как пред това страхотно признание в любов човек може да прояви такова равнодушие. Красивите думи на Гунар я бяха трогнали. Ако на нея Рок някога й кажеше дори само една хилядна от всичко, което Гунар току-що беше изрекъл пред майка й… тя със сигурност би припаднала. За сметка на това Селене изръмжа:
— Ти ме излъга! Не ми каза, че си Одиш и че Бялата дама ти е майка.
— Не, ти ме излъга! Не ми каза, че си магьосница Омар и че майка ти, великата Деметер, е матриарша на западните племена.
Селене не се даваше:
— Не съм имала намерението да те използвам.
— Нито пък аз теб.
— Лъжеш! Ти се възползва от мен, за да зачена Анаид, избраницата.
— Селене, нека ти обясня.
Анаид се намеси и за втори път тази вечер се застъпи за баща си:
— Мамо, моля те. Вече съм чувала твоята версия, сега нека изслушаме и татко.
Дали Анаид успя да я убеди, или се огъна пред кротката решителност на Гунар, но Селене най-сетне замълча.
Гунар си наля малко вино и започна да говори. Гласът му потреперваше и ако вълнението му не бе искрено, то значи изключително добре умееше да се преструва. Разказът му разчувства Анаид.
