— Изпробвал си го за моя сметка! Кой сега ще се оправя с гномите?
Шутът учтиво замълча, преструвайки се, че много, много се срамува. В разкаянието на Кли-кли никой не повярва, а и самият той не очакваше такова чудо.
— То така или иначе беше бракувано — опита да се оправдае гоблинът.
— Взех те на своя глава! И защо още ти търпя номерата? — кралят ядосано поклати глава.
Кли-кли отново се престори, че много, много го е срам, че му е неловко и като цяло повече няма да прави така.
— Опитай се да потулиш тази работа.
Бедният лейтенант, получавайки неизпълнима заповед, се поколеба за миг, но намери в себе си сили да кимне (на него нищо друго не му и оставаше) и тръгна на битка с гномите. Да, получи опасна и трудна задача. Да не кажа невъзможна. По-лесно е да убедиш огр да не яде човешка плът, отколкото да успокоиш разбеснели се гноми, особено когато беснеят поради сериозна причина — за пари.
— Аз… — опита да се оправдае Кли-кли, но видя разярения поглед на краля и млъкна.
— Ето, чуйте — усмихна се Арцивус. Архимагът дори не обърна внимание на току-що случилия се неприятен инцидент. Цялото му внимание беше насочено към старите документи. — Много интересно нещо.
Магистърът прочете на глас стихотворението-загадка, което беше привлякло вниманието и на Фор. Но за разлика от моя учител архимагът нямаше нужда да се рови в речници, той напълно свободно владееше първия език на орки и елфи — древнооркски.
— Веднага мога да кажа, че едното четиристишие се явява най-абсолютната и най-наглата кражба, която някога съм виждал през живота си — изстреля шутът веднага щом Арцивус приключи с четенето.
— И кое четиристишие не ти хареса? — изненада се архимагът.
— напевно изрецитира шутът. — Това е от книгата Брук-грук.
— От Книгата на пророчествата на гоблините? Сигурен ли си, славни шуте? — попита Миралисса.
— Никога в живота си не съм бил по-сигурен. Това е точно от Брук-грук. Само че тук някакви отворковци са променили четиристишието — изглеждаше, сякаш гоблинът всеки момент ще избухне от възмущение, че някакви си човечета са пипали великото гоблинско пророчество.
— За каква книга става дума? — не издържа Алистан. И той като мен никога не беше чувал за някаква си Брук-не-знам-коя-си.
— Скъпи графе — гласът на Кли-кли просто преливаше от злъчен сарказъм. — Понякога трябва да оставяте меча настрана и да четете книги. Брук-грук, или Книгата на пророчествата, е написана от лудия шаман Тре-тре преди три хиляди и петстотин години. В стихотворна форма тя разказва за най-важните и значими събития, които трябва да се случат в света на Сиала. Така например тя е предсказала появата на Неназовимия. Има редове и за Забранената територия, въпреки че навремето Ордена не им е обърнал никакво внимание.
При тези думи на гоблина Арцивус се намръщи още повече, но реши, че е под достойнството му да спори с шута.
— Дядо ми беше шаман — продължи Кли-кли. — Подготвяше и мен, само че аз не ставах за шаман. Но Книгата на пророчествата помня наизуст, така че четиристишието го познах веднага — взето е от Книгата на пророчествата. Авторът или е забравил точните думи, или нарочно е искал да скрие оригиналния източник, но аз го познах.
Гласът на шута излъчваше гордост. Мисля, че дядото-шаман щеше да се гордее с внука си не по-малко. Запомнил наизуст книга, писана от някакъв си луд — за това се иска несъмнен талант.
— И какво е оригиналното четиристишие?
— Не е толкова гладко. Предишното ми хареса много повече — изразих мнението си за поезията на гоблините аз.
— Виж го ти! Големият ценител на литературата и изкуството! Това го е писал великият луд шаман Тре-тре — възмути се Кли-кли.
— То си личи — този път нямах намерение да оставям последната дума на шута.
— Затова пък ние не крадем чужди пророчества и не ги превръщаме в подсладени стихчета — изсумтя гоблинът и демонстративно ми обърна гръб.
Невежеството ми относно литературния шедьовър на преялия с мухоморки шаман на гоблините окончателно разстрои малкия шут.
— Между другото, Кли-кли, какво е това пророчество?
— Нарича се „Танцуващ в сенките“. Мога да го разкажа цялото, но ще отнеме няколко часа.
Уау! Старият шаман не е знаел спиране! Започне ли нещо, няма назад!
— А накратко?
