— Ъ-ъ-ъ… — шутът сбърчи чело. — Да го кажем така. Това е пророчество за човек, преживяващ от незаконен занаят, но решил да служи за благото на родината си. Има много неща, но в крайна сметка той ще намери Спасение за народите на Сиала и ще спре врага. Спасение от тайнствените Каменни дворци на Костите. Става дума за Храд Спайн, ако някой още не е разбрал — Кли-кли изразително ме погледна, намеквайки за кого е предназначена тази малка закачка. — Това пророчество е за теб, Гарет. Никога не съм мислил, че ще срещна жив герой от книгата Брук-грук.
— Чисти измислици — изсумтях аз. Не ми харесваше да ставам герой на някакво гоблинско пророчество, а и не вярвах във всички тези приказки. — Този ваш Тре-тре нещо се е объркал или е ял не каквото трябва. И защо точно аз? Че толкова малко хора ли се занимават с незаконен занаят? Може изобщо да не стигна до Храд Спайн!
— Там също така се казва, че този човек ще хване демони с помощта на кон — невинно намекна шутът, забивайки поредния пирон в надеждите ми да се измъкна от всякакви там гоблински пророчества.
Ами, нека си се занимава с разгадаването на никому ненужна приказка! Главното е, че аз не вярвам в глупостите на затъпели от беладона шамани, а шута какво да го правиш. Той си е кралски глупак.
— Така, значи, Танцуващ в сенките… Интересно, интересно… Ето какво, Кли-кли, препиши ми на хартия това пророчество, ще се запозная с него в свободното си време — каза Арцивус.
— Добре, ваше магичество.
— На нормална хартия, Кли-кли! А не като на писмото, което написа на херцог Патийски! — предупреди го кралят.
— Добре — омърлуши се шутът.
Интересно, на какво се беше изхитрил да пише писмо на вече покойния херцог?
— Игра-а-ачка — прогърмя зад мен и насред стаята изскочи човек.
Хубавата риза беше мръсна, гащите омачкани, а на главата му цареше направо кошмар. Истинско птиче гнездо!
— Искам играчка — човекът се пльосна на пода и зарита с крака.
Болката на своя баща, Сталкон Девети, най-големият син и провален наследник — Сталкон Лишения от корона. Така се беше получило, че първият син на краля беше идиот. Какво беше това? Наказание от боговете или просто игра на съдбата, но най-големият син на царя, почти на моята възраст, имаше ум на четиригодишно дете. Естествено, той не можеше да претендира за короната, която сега трябваше да получи по-малкият принц — който, както и всички мъже в тази династия, също носеше името Сталкон. Към големия бяха прикрепили няколко бавачки и той си живееше в своя приказен, детски и навярно много щастлив малък свят, в който ги нямаше болката, мръсотията и кръвта от истинския, реалния свят.
— Не трябваше ли вече да спиш? Къде са бавачките? — обърна се кралят към сина си. Гласът му беше необичайно ласкав.
— Лоши! — това беше всичко, което мислеше принцът за своите възпитателки.
— Ще го отведа — намеси се Кли-кли. — Ела с мен, Сталкончо, да вървим. Ще ти дам играчка.
— Играчка?! — най-големият син на краля бързо скочи на крака и хукна след вече излезлия шут. В стаята настъпи тишина.
— Моля да ме извините.
— Какво говорите, ваше величество — изгука Миралисса и жълтите й очи блеснаха разбиращо. — Вината не е ваша…
— А чия друга ще е, ако не моя? На боговете? — в гласа на краля се прокрадна горчивина.
Никой не му отговори.
Разбирах болката на този човек. Когато без видима причина здрав двадесетгодишен наследник изведнъж се превръща в идиот с ум на четиригодишно дете и целият свят се търкаля към пропаст, това е ужасно. И страшно. Но нашият крал винаги е имал репутация на силен човек, ще преодолее и това. А ако не го преодолее, поне няма да показва мъката си на жителите на кралството. Носеха се слухове, че младият принц е бил поразен от магия. Но що за магия е това и кой я е предизвикал, разпространителите на слухове не успяваха да кажат. Вездесъщите кралски пясъчници им запушиха устите, затваряйки ги завинаги в Сивите камъни, а може би дори и в по-тайни места, от които няма връщане. За щастие кралят имаше още един син и легендарната династия на северните крале нямаше да бъде прекъсната.
— Значи това пророчество е за теб, Гарет — кралят най-накрая наруши вече започналото да става тягостно мълчание.
— Много се съмнявам в това, ваше величество — аз наистина не вярвах в гоблинските приказки. — Това е просто съвпадение и нищо повече.
— Това едва ли е за нашия любезен крадец — подкрепи ме милорд Алистан. — Крадците не попадат в пророчества. Най-доброто, на което може да разчита един крадец, е да попадне в Сивите камъни.
Последната фраза на капитана на гвардията беше, разбира се, за мен.
— Грешката е изключена — шутът се появи безшумно и седна на килима, точно там, където допреди минута седеше големият син на краля. — Книгата Брук-грук нито веднъж не е грешала.
— Затова пък шутовете са склонни да грешат! — не се съгласи Арцивус. — Нека дебатите за участието на Гарет в различни древни пророчества да ги оставим за следващия път.
— А този следващ път изобщо няма да го има — измърмори шутът, но не се осмели да спори с главата на Ордена.
