Арцивус също не обърна много внимание на гоблинската история. В това отношение Орденът по принцип беше много старомоден и не обръщаше внимание на каквито и да са пророчества, освен ако не са написани от маг на Ордена.
— Лейди Миралисса, ще ни подскажете ли каква е тази Селена?
— Селена? Това е на древнооркски, първият език на този свят, ако не броим огрския. Много странен диалект. Ако се помъчим и пофантазираме, то Селена не е нищо повече от игра на думи. Селаржин — на стария език „луна“, и ена — „виолетово“. Виолетова луна? Чувам го за пръв път. В нашите Летописи на Крон не се споменава нищо подобно.
— Излиза, че в Храд Спайн има виолетова луна — захили се Кли-кли. Кой знае защо този факт му се стори много забавен.
— Е, това е само мое предположение за превод на думата — Миралисса едва забележимо се намръщи. — Над документите трябва да поработят поне стотина мъдреци, за да се разгадае всичко до край.
— Ще поработят, не се съмнявайте, принцесо, ще поработят. Гарет! — Арцивус се обърна към мен. — Нали не възразяваш да взема този документ от теб? Съветът ще помисли над него в свободното си време.
Свих рамене с безразличие. А защо не? Стихотворението добре го бях запомнил наизуст, нека го вземе, може пък Съветът да изрови нещо. Само дето това изобщо нямаше да ми помогне — по времето, когато светлите умове на маговете бъдат озарени от познанието, аз вече ще съм прекалено далеч. Ако изобщо някога нещо ги озари.
— Прекрасно — зарадва се Арцивус и протегна останалите документи на гоблина, за да ги предаде на мен.
Кли-кли ми направи шеговит реверанс в най-добрите традиции на придворните дами, кръстоса крака, приседна и ми подаде документите. Прибрах ги в чантата, без да обръщам никакво внимание на глупака, което, изглежда, не го разстрои особено. Във всеки случай той незабелязано за окръжаващите ми направи гримаса и отново се върна на килима.
— Имам още два въпроса. Какви са тези зали на Заспалия Шепот и на Ехото?
— Не знам, Гарет. При нас в Заграбия има легенди за много страшни неща, намиращи се в Костните дворци, но аз никога не съм се заслушвала в тях. Със сигурност никога не съм чувала нищо за такива зали в Храд Спайн.
— А какви са тези Кайю?
— По-точно слепите стражи Кайю — поправи ме елфийката. — Това е още една приказка от тези, които живеят вече второ хилядолетие. Появила се е по времето, когато сме започнали да воюваме с орките в Костните дворци. За да защитят гробовете на елфийските владетели от поругаване, нашите шамани призовали същества от някакви далечни светове, за да пазят вечно покоя на мъртвите. Това е много, много стара история. Никой от стотици години не е бил на тези нива, а нашите записи за Кайю си противоречат едни други.
— Чудя се как слепци могат да пазят нещо?
— С пръчици, мой любезни крадецо, с пръчици — обясни ми шутът. — Ходят напред-назад и почукват по пода. Е, понякога се сблъскват един друг и започват да се ругаят.
— Кли-кли, млъкни.
— Млъквам, милорд Плъх.
— Тръгвате утре сутринта — каза кралят. — Лейди Миралисса и нейните спътници ще ви водят през горите на Заграбия. Алистан, ти командваш отряда. Постарайте се никъде да не се задържате и да се върнете колкото се може по-бързо. Още щом настъпи пролетта и разтопи снега по превала, Неназовимия ще тръгне с армията си от Безлюдните земи.
— Кралю мой, може би си струва да се изпратят няколко хиляди на помощ на Самотния великан?
— Какъв е смисълът? Дивите така или иначе няма да издържат. Редовна армия там само ще пречи. Самотният великан е просто една малка преграда и тя ще рухне под обединения натиск на Безлюдните земи. Границата винаги е устоявала единствено със смелостта на Дивите и поради неспособността на агресора да се обедини. Да изпратя там армия, Алистан, означава да рискувам живота на цялото кралство. И ти самият би трябвало да го разбираш. Например, изпращаме там стотица Боброви шапки и Весели обесника33 с пет кораба. Те ще помогнат на Сърцата да издържат колкото се може повече. Седмица, максимум две, така че да имам време да подготвя контраудар. С приближаване на зимата обаче ще трябва да им се изпратят още хиляда войника.
— Баща ми и други глави на домове се канят да ви изпратят на помощ около триста стрелци — каза Миралисса.
— Наистина? — тази новина зарадва не само краля. — Предайте моите благодарности на вашия баща, милейди.
Мнозина биха казали, че триста стрелци — това е капка в морето… И наистина щеше да е така, ако не бяха елфи. Триста елфийски стрелци са в състояние да осъществят смъртоносна жътва сред враговете. Вече бяха минали осемстотин години, откакто Филанд се беше скарал със светлите елфи от И’аляла, но всички и досега помнят как непълна стотица елфи разгромила отряд тежка кавалерия филандци. Насочвайки стрелите между частите на бронята или в цепките за очите и изстрелвайки по двадесет стрели в минута, шепата елфи принудили четири елитни стотици кавалерия да отстъпят. По-точно, успели да отстъпят само двеста души. Още толкова останали на земята.
