— Чувствам се отговорна за всичко това — каза Найт.
Фиск знаеше, че тя се развежда със сенатора. Правителството и армията държаха да не се разчуе за случая. Важни клечки във Вашингтон дърпаха умело конците. Това означаваше, че Джордан Найт може и да не попадне в затвора за злодеянията си. Въпреки разрешението на Елизабет Найт опитните адвокати на сенатора оспорваха правните основания за извършването на запис. В личен разговор Маккена бе казал на Фиск, че инсталирането на микрофона било рискован ход, тъй като не разполагали със съгласието на всички засегнати, но просто нямало друг начин да изобличат Джордан Найт. А без записа Чандлър и Маккена биха застанали пред съда с празни ръце. При мисълта, че Джордан ще се отърве безнаказано, Фиск понякога изпитваше желание да го навести привечер с деветмилиметровия пистолет. Но сенаторът вече бе пострадал жестоко и бедите му продължаваха. Макар и неофициален, записът свърши своята работа. Джордан доброволно напусна Сената и което бе още по-тежко, загуби жената, която обичаше. Все пак му оставаше ранчото в Ню Мексико. Дано то да е твоят затвор, помисли си Фиск.
— Ако мога да сторя нещо за теб… — каза Елизабет Найт.
— Приеми от мен същото предложение — отвърна Фиск.
Трийсет минути след като си бяха тръгнали последните посетители, Фиск, баща му и Сара гледаха как служителите прибират столовете и зеления килим. Ковчегът бе спуснат в земята и закрит с мраморна плоча. Сетне гробарите нахвърляха пръстта върху него. Фиск поговори с баща си и Сара, после обеща да се видят пак в къщата на Ед. Загледа се подир тях, докато колата им изчезна зад завоя. Когато отново извърна лице към могилката свежа пръст, той трепна от изненада. Гробарите вече ги нямаше, но до гроба бе коленичил със затворени очи и Библия в ръката Руфъс Хармс. Фиск пристъпи напред и положи ръка върху рамото му.
— Руфъс, добре ли си? Изобщо не знаех, че си тук.
Руфъс не отговори, дори не отвори очи. Фиск видя как устните му потрепват едва доловимо. Най-сетне Руфъс отвори очи и го погледна.
— Какво правеше?
— Молех се.
— О…
— А ти?
— Какво аз?
— Помоли ли се за брат си?
— Руфъс, та аз не съм ходил на черква още откакто бях ученик.
Руфъс го дръпна за ръкава долу до себе си.
— Значи е крайно време пак да започнеш.
Фиск изведнъж пребледня и се озърна наоколо.
— Стига, Руфъс, не е смешно.
— Няма нищо смешно в това да се сбогуваш. Да поговориш с брат си, а после с Бога.
— Не помня нито една молитва.
— Тогава недей да се молиш. Просто говори както си знаеш.
— И какво точно трябва да кажа?
Руфъс не отговори и отново затвори очи.
Фиск се озърна да види дали не го гледат. После погледна Руфъс, събра ръце, постоя смутено така и пак ги отпусна. Отначало дори не затвори очи, но след малко те сякаш сами го сториха. Усети как влагата от земята попива в крачолите на панталона му, но не помръдна. Присъствието на Руфъс му вдъхваше покой. Не знаеше дали без него би имал сили да остане тук.
Съсредоточи се върху всичко, което бе станало. Помисли за родителите си. Парите от застраховката бяха позволили на Гладис Фиск да облече нови рокли и да посети козметичен салон за пръв път от години насам. Продължаваше да го нарича Майк, но поне помнеше един от двамата. Ед Фиск бе изплатил ипотеката и скоро щеше да кара нов пикап. Канеше се догодина да отскочи със сина си на риболов чак до Озаркските планини. Имаше за какво да са благодарни.
Фиск с усмивка си помисли за Сара — беше й признателен въпреки всичките трудности, които ги чакаха. Колко години живот му бяха отредени? Петдесет, шейсет, седемдесет? Но защо да мисли за най-лошото. Животът бе пред него. И можеше да бъде чудесен. Особено със Сара. Той отметна глава и вдъхна влажния въздух, изпълнен с мирис на изгорели листа. Отнейде долетя детски вик, сетне отново се възцари мълчанието на мъртвите. Вече по-спокоен, той отпусна тяло и намести колене по-плътно в прегръдката на земята, чието влажно докосване бе станало някак желано.
И накрая с мъчително усилие се замисли за брат си. Беше толкова уморен от обиди и недомлъвки. Сега се насочваше изцяло към реалността. Към истината. Към малкото братче, за което би сторил всичко. Спомни си общата семейна гордост за изключителното човешко същество, което бяха създали. За Майкъл Фиск — истински доблестен мъж въпреки всичките си дребни човешки слабости. Брат, който с всяка своя постъпка показваше, че уважава Джон Фиск, че се вълнува за него. Че го обича. През двата метра пръст, през венците и бронзовия ковчег той виждаше ясно лицето на брат си, тъмния погребален костюм, сресаната на път коса, скръстените ръце, затворените очи. Мир. Покой. Тялото, застинало твърде рано. Невероятният ум, изгаснал далеч преди да достигне пълния си размах.
