— Шунка, пуешко или и двете? — попитах, за да го оставя с усещането, че не е лишен от избор.
— Мисля, че и двете — вдигна колебливо рамене той.
— Звучи добре. Ще направя същия и за себе си. Сега към трудната част.
Той събра вежди загрижено.
— Газирана вода, студен чай или мляко?
Устата му се разтегна в усмивка и той плъзна поглед към кафе-машината.
— Какво ще кажеш за мляко и сандвич и после ще ти сипя кафе?
Той отново вдигна рамене в знак на съгласие.
— Вече установихме, че Бени Прайс е от лошите — казах, докато слагах трети резен шунка върху сандвича му. — Ще ми разкажеш ли какво се случи вечерта, когато приятелят ти умря?
Той наведе глава, очевидно не желаеше да говори на тази тема.
— Теди, трябва да измъкнем вуйчо ти от затвора и да пратим там Прайс.
— Дори не знаех, че вуйчо Марк е бил арестуван. Мисълта, че той може да е убил някого, е смехотворна — добави. — Той е най-спокойният човек, когото някога съм срещал. Едно мога да кажа — не е като майка ми.
— Виждал ли си майка си откакто се върна?
— Не. Отец Федерико каза, че ще организираме среща на сигурно за нея място. Но него също не съм виждал. Мисля, че Прайс е усетил какво става и го е докопал.
— Какво става? — попитах, докато му сипвах мляко.
Той отхапа голяма хапка и я прекара с глътка леденостудено мляко.
— Прайс разпраща съгледвачи. Такива, които да издирват деца. Бездомни и други подобни. Деца, които няма да липсват на никого.
— Разбирам. Но ти не си бездомен.
— Джеймс беше бездомен, тъй да се каже. Майка му го изхвърлила, след като се омъжила повторно. Нямаше къде да иде и се беше подслонил в бараката на вуйчо Марк.
— Там е отишъл и когато е бил ранен.
— Да. Джеймс беше станал подозрителен към един тип, който все задаваше въпроси за семейството му и го канеше да се настани при него. Така че двамата организирахме малко разследване. — Той остави сандвича. — Открихме за кого работи и се промъкнахме в един от складовете на Прайс. Беше като във филм за Джеймс Бонд. Нямахме представа в какво се замесваме.
— Хванали са ви, но ти си се измъкнал?
— Да, но Джеймс беше ранен доста зле. Докато се опитвахме да избягаме, се разделихме. По петите ми бяха двама. Огромни типове. Никога не съм бил толкова уплашен.
Седнах до Теди и сложих ръка на рамото му.
Той отхапа още веднъж.
— Чух какво върши отец Федерико.
— Какво върши ли?
— Помагаше на бегълци и неща от този род.
— Разбирам — отговорих. — И ти отиде при него?
— Да. Интересното е, че той знаеше за Бени Прайс. Скри ме в склада си.
— Я почакай. В същия онзи склад ли?
— В същия. Между другото, още веднъж извинявай.
Това беше моята възможност да разбера къде бяха изчезнали всички през онази нощ.
— В склада имаше двама мъже, които събираха документи в кашони, но когато се приземих, вече нямаше никого. Някаква идея?
Теди се усмихна.
— Има мазе, чийто вход е почти невъзможно да се забележи. Скрихме се там и изчакахме всички да си тръгнат.
Хитро.
— Значи отец Федерико се е опитва да укрие деца, до които се домогва Прайс?
— Да.
— Защо не отиде в полицията?
— Правил го е. Казаха, че водят разследване. Междувременно още деца продължават да изчезват. Виждала ли си постерите?
Бях ги виждала.
— Казали му, че не им дава достатъчно солидни доказателства за участието на Прайс в отвличанията.
— И ти прекара две години в неговия склад?
Той се задави и отпи от млякото.
— Трябва да разбереш, че отец Федерико е човек, който приема отговорностите си сериозно. Когато полицията не можа да помогне, той пое нещата в свои ръце. Започна наблюдения, организира екип за издирване и спасение и един вид нелегален канал.
Преглътнах смайването си и зачаках Теди да продължи.
След като сложи в устата си последния залък, той добави:
— При нас работят всякакви хора. Моят район е Панама.
— Панама ли? — попитах учудено. Нещата бяха далеч по-сериозни, отколкото мислех. Отколкото изобщо някой предполагаше.
— Да, събрахме транспортни документи, фактури и дори адреси на купувачи. Навсякъде са, дявол ги взел. Но тъй като Прайс беше по петите ми, отец Федерико настоя да се укрия.
— Значи Карлос Ривера е работел за отец Федерико?
— Не от самото начало. Той беше съгледвач, пратен подир Джеймс. Но убийството му очевидно потресло Карлос. Той отишъл при отец Федерико и сключили сделка. Отец Федерико може да бъде много убедителен, когато реши. Какво стана с кафето?
Не можех да спра да се чудя защо Карлос не е отишъл направо в полицията. От друга страна може да се е опасявал, че за всичко ще обвинят него. Някои хора смятат, че полицаите са по-лоши от престъпниците. Че да отидеш при тях е като да организираш самоубийството си.
— Значи пътуваше до Панама?
— Да, спасих седем деца, в случай че се чудиш — заяви гордо. — Или поне помогнах за спасяването им.
— И не си знаел какво се е случило с вуйчо ти?
— Знаех. Отец Федерико ме информираше, но все се надявахме, че ще свалят обвиненията от вуйчо Марк, след като нищо не беше направил. Не можех да си представя, че наистина ще го осъдят. Още не мога да го повярвам. Как кръвта на Джеймс се е озовала по обувките на вуйчо ми?
