Мишел хукна към джипа и се върна след две минути. Засне стените и всички надписи в близък план. Междувременно Шон претърси шкафовете и измъкна куп папки, които решиха да вземат със себе си. После той видя писмото, което Куори беше оставил на бюрото заедно със завещанието си. Взе ги и ги прочете, а после ги прибра в джобовете си.
Двамата с Мишел нарушиха всички възможни правила за запазване сцената на местопрестъплението. Само че това тук не беше обикновено местопрестъпление и Шон реши да приложи нови правила. Не знаеше как точно ще се развият нещата, но беше съвсем наясно как искаше да приключи всичко.
— Готово — каза Мишел, след като направи последната снимка.
Шон й подаде някои от папките, които трябваше да изнесат.
— Мишел, защо е взел Типи у дома от медицинското заведение, а после я е откарал някъде другаде?
— Не знам. Не виждам никакъв смисъл.
Докато Мишел говореше, Шон влезе по-навътре в помещението. Сви зад един ъгъл покрай някаква преграда и извика:
— Какво, по дяволите, е това?
Тя изтича при него, когато той се спусна към някакви метални контейнери, наредени един върху друг в дъното на помещението. Той остави папките, които носеше, взе един контейнер и започна да го оглежда от всички страни. Прочете етикета.
— Какво е това? — попита Мишел.
Вместо отговор Шон изтича до вратата, отвори я и извика Гейбриъл и Рут Ан да дойдат. Отведе ги при контейнерите.
И двамата поклатиха неразбиращо глави, когато Шон ги попита за какво ги използва Сам Куори. После Шон огледа другите неща, разхвърляни по работна маса до контейнерите. Имаше остатъци от апаратура за видеонаблюдение, изкормена видеокамера, няколко стари дистанционни и ролки метално фолио.
— За какво е всичко това? — попита той.
Гейбриъл поклати глава.
— Не знам. Знам обаче, че мистър Сам може да конструира всичко, което си поиска. И да поправи всичко. И механично, и електронно. Бива го и като дърводелец.
— Разбира от тези работи — намеси се и Рут Ан. — Може да поправи всичко.
— Някаква идея, къде може да е отишъл? Каза, че пикапът го няма.
— Да, ама той има и самолет — отговори Гейбриъл.
— Какъв самолет? — попита бързо Мишел.
— Малък, едномоторен. „Чесна“.
— За какво му е самолет?
— Бил е пилот във Виетнам — отговори Рут Ан. — И понякога ходи в стария рудник. Лети дотам.
— Какъв стар рудник?
Гейбриъл им обясни за въгледобивната мина. Спомена, че някога е била затвор за пленници на Конфедерацията.
— Затвор — повтори Шон и погледна Мишел многозначително. — Мислиш ли, че може да е отишъл там?
— Ако самолетът го няма, значи е там. С него лети само дотам.
— Мислиш ли, че е закарал Типи там?
— Не, не мисля. Самолетът е малък и не може да събере всички апарати, от които тя има нужда.
— Тогава къде може да е?
Гейбриъл се замисли.
— Мистър Сам построи малка къща само с една стая в края на земите му, доста далеч оттук. Ама там няма нищо. Няма ток, така че мис Типи не може да е там. Защото за апаратите трябва електричество.
— Защо тогава е построил такава къща?
Гейбриъл сви рамене.
— Не знам. Сам я построи. Много време му отне.
Шон изгледа Мишел нервно, после се обърна към момчето.
— Можеш ли да ни покажеш как да стигнем до рудника?
— Мога, ако дойда с вас.
— Гейбриъл! — възкликна майка му.
— Не мога да ги упътя оттук, мамо! Ако обаче отида с тях…
Тя погледна тревожно сина си.
— Той винаги е бил много добър с нас. Мистър Сам. Дори и да е направил нещо лошо, значи е имал причина, можете да сте сигурни.
— Остави ни къщата и имота си — обади се Гейбриъл.
— И е дал на Фред хиляда долара в брой — добави Рут Ан. — Самият Фред ми го каза.
— Да не би да е смятал, че няма да живее още дълго? — попита Шон.
— Кой знае колко ще живее? — тросна се Рут Ан. — Всеки може още утре да падне и да умре. Божия воля!
— Кой още е в рудника според теб? — попита Шон.
— Може би Даръл, синът му. Може би и Карлос — отвърна Гейбриъл.
— А някой си Кърт Стивънс?
— Мистър Сам каза, че Кърт е заминал — поклати глава Гейбриъл.
— А имат ли оръжие в рудника? — попита Мишел.
— Мистър Сам обича оръжията си. И Даръл. И двамата стрелят добре. Могат с куршум да откъснат крилата на пчела.
— Чудесно — каза Шон. — Гейбриъл, ще дойдеш ли с нас да ни покажеш къде той държи самолета? И ако го няма, да дойдеш с нас до рудника?
Гейбриъл вдигна поглед към майка си, която сложи ръка на рамото.
— Мамо, мисля, че трябва да отида.
— Защо, момче? Защо? Не е твоя работа.
— Мистър Сам не е лош човек. Сама го каза. Познавам го откакто се помня. Защо да не отида горе, за да му помогна да се оправят нещата? Искам да отида. Трябва да отида.
По лицето на Рут Ан потекоха сълзи.
— Ще се грижим добре за него, Рут Ан — увери я Шон. — Ще ти го доведем у дома. Обещавам.
Рут Ан се обърна към Шон.
— Гледайте да ми го върнете, защото той е всичко, което имам!
