Беше се влюбила в него от пръв поглед, когато го срещна в кампуса на колежа в един хубав есенен ден. Той беше завършил първа година, а тя току–що започваше. Сега й се струваше, че този ден е бил преди милион години. И беше така в много отношения. Онзи живот беше приключил отдавна. Вече й се струваше трудно да го приеме като част от миналото си, защото след това в живота й се бяха случили несъизмеримо по-важни събития.
— Много зависи какво ще поискат, Джейн. Ядрените кодове? Не мога да им ги дам. Някой от основополагащите документи? И тях не мога да им дам. Всъщност ако си говорим честно, президентът на Съединените щати не може да се поддаде на никакъв шантаж. Последиците ще са непоносими за всяка следваща администрация. Институцията ще пострада.
— Значи ми казваш, че вече никога няма да видим Уила?
Той седна до нея и сложи ръка на коляното й.
— Казвам, че ще направим всичко, което е по силите ни, за да върнем детето живо и здраво. Просто трябва да мислим позитивно. Зад нас е силата на Съединените щати. Това не е малко.
— Ще дойдеш ли на погребението утре?
Той кимна.
— Разбира се. Имам ранен митинг в Мичиган, но времето ще стигне. „Еър Форс 1“ не чака никого. И в моменти като този семействата трябва да са сплотени. Дано не прозвучи грубо, но така и страната ще види, че в период на криза Дан Кокс поставя на първо място семейството. И това е самата истина.
Джейн остави списанието.
— Виждам, че все още си на вълна кампания. Късно е, но не ми се спи. Искаш ли да гледаме някой филм в салона? От „Уорнър Брадърс“ изпратиха един от последните си филми. Мисля, че още не е пуснат по кината.
Той допи питието си, стана и протегна ръка.
— Никакъв филм. Липсваше ми, любов моя.
Усмихна й се по същия спиращ дъха начин, както тогава, преди толкова много години. Тя стана покорно и го последва в спалнята. Той затвори вратата. Свали обувките и вратовръзката и разкопча панталоните си. Тя свали роклята и разкопча сутиена си. Легна на леглото, а той легна върху нея. Последва интимният миг, който бе нещо изключително рядко в живота на първото семейство. Понякога Джейн си мислеше, че това са единствените моменти на истинско уединение, които можеха да имат.
Когато свърши, Дан Кокс целуна жена си, обърна се и заспа. Утре „Еър Форс 1“ щеше да е готов много рано, а дори и неуморният Дан Кокс се нуждаеше от няколко часа сън, преди отново да поеме на път.
Първия път, когато правиха любов в същото това легло, Джейн бе започнала да се смее. Това не се понрави особено на току-що положилия клетва президент и той попита какво има. Отговорът й го развесели:
— Не мога да повярвам, че ме чука президентът на Съединените щати.
Сега Джейн лежа половин час будна, после стана, взе душ, облече се и изненада агентите на Сикрет Сървис, като отново се върна долу. Отвори вратата на кабинета си, затвори след себе си, отключи бюрото и извади писмото с ключа.
Кога щеше да получи следващото? Какво щеше да пише в него? Какво щеше да направи тогава?
Погледна часовника си. Беше късно, но тя беше първата дама.
Набра номера, събуди го.
Шон Кинг попита сънено:
— Джейн?
— Съжалявам за късния час. Ще дойдеш на погребението, разбира се.
Това изобщо не беше въпрос.
— Странното е, че току-що бях на друго погребение.
— Какво?
— Дълга история. Да, смятам да дойда.
— Тък ми каза, че си се обаждал.
— А каза ли ти за какво говорихме?
— Това беше грешка, Шон. Съжалявам. Трябваше да ти кажем истината в самото начало.
— Да, трябваше.
— Безпокоях се, защото…
— Защото брат ти е изневерявал на жена си? — подсказа той.
— Защото всичко това може да се отрази зле на кампанията.
— Не можем да го допуснем, нали?
— Моля те, остави цинизма. Сега е излишен.
— Безпокойството ти е оправдано. Само че направих допълнителна обиколка. Пропиляхме време, а не можем да си го позволим.
— Значи мислиш, че това няма нищо общо с изчезването на Уила?
— Мога ли да съм сигурен, че е така? Не. Професионалният ми инстинкт обаче ми казва, че няма нищо общо.
— Какво тогава?
— Разкажи ми за Уила.
— Какво по-точно?
— Пам е родила само две деца със секцио.
Кръвта във вените на Джейн сякаш замръзна.
— Пам имаше три деца, както много добре знаеш.
— Така е, но не е родила и трите. Аутопсията го потвърди. Разказах на Тък. Мислех, че ще сподели с теб.
Тък, разбира се, беше споделил с нея, но тя нямаше намерение да го казва на Шон.
— Добре, какво точно искаш да кажеш?
— Че едно от децата не е било на Пам. Дали е било на Тък от друга жена? Уила ли е това дете?
— Не мога да отговоря на въпроса ти.
— Не можеш или не искаш?
— Какво общо има това със случилото се?
Шон седна на леглото в хотелската си стая.
— Сериозно ли ме питаш? Общото е, че ако Уила не е дъщеря на Пам, зад отвличането могат да стоят истинската й майка или баща, или и двамата.
— Уила беше на дванайсет. Защо им е било да чакат толкова дълго?
— И аз това се питам, но истината е, че нямам отговор. Но съм убеден, че той ще ми е нужен, за да открием Уила. Е, ще ми помогнеш ли?
— Не знам нищо.
— Добре. Ако е дъщеря на Пам, преди дванайсет години Пам трябва да е била бременна с нея. Била ли е?
