Груби думи. Стив преглътна отговора си и стана. Изпитваше съжаление. Докато се отдалечаваше, се чудеше какво би казала Джоди, ако можеше дай разкаже за връзката си с АМЕКСИКО, за начина, по който бе използвана Роз за упражняване на натиск върху него, или за чувствата си към Клиъруотър. Беше безполезно да размишлява каква би могла да е реакцията й. Не можеше да каже нищо на никого. Трябваше да мълчи, да приема всичко без оплакване. При дадените обстоятелства реакцията на Джоди беше напълно разбираема, но го дразнеше. Въпреки това той имаше намерение, ако може, да я спаси от майсторите на желязо.
С настъпването на май започна подготовката на племето за пътуване за среща с майсторите на желязо. Дългите ножове на воините бяха наточени и из лъскани, докато не заблестяха като огледала; арбалетите бяха почистени и смазани, дървените приклади — изтъркани, докато не светнаха. Кожените доспехи и шлемовете бяха почистени, счупените камъни и кости бяха подменени, бяха сложени нови пера и други трофеи, свидетелстващи за мъжеството на воините в битките. Коловете, маркиращи територията, бяха освежени и украсени с церемониални мотиви.
Пленените ренегати също фигурираха в тези приготовления. Те бяха отведени един по един до потока край селището и им беше наредено да се съблекат и да се измият. Парцаливите им дрехи и бельо бяха изпрани и закърпени, дори им дадоха допълнителна храна и всеки ден ги подготвяха и ги караха да правят упражнения — като добитък, готвен за изложба.
Ловните излети и патрулирането продължаваха и Стив — който след кратката среща с Джоди беше избягвал всякакъв контакт с пленените нарушители — винаги, когато му се разрешаваше, участваше в хайки.
Четири дни преди ренегатите да тръгнат за среща с корабите с колела Стив се присъедини към хайка от шестдесет мечки в един разширен патрул в южната част на територията на М’Кол. На втория ден един от фланговите трекери намери разсечен труп на бързонога. Главата, гръдният кош и вътрешностите бяха заровени, но твърде плитко и не бяха покрити с камъни, така че койотите ги бяха изровили. Мютите не заравяха труповете на животни, убити по време на ловни обиколки — изкормваха ги и ги отнасяха в селището на колове. Това, че бързоногата беше скрита по такъв начин, беше сигурен знак, че са я убили нарушители.
След внимателното претърсване на местността бяха открити и други следи. Широк настъпен лист носеше издайническа следа на засъхнала кръв и отпечатък от подметка на ботуш на трекер, оставен от някой, помогнал да заколят сърната. В купчина камъни под една надвиснала скала бе пален огън. Пепелта беше грижливо разпръсната и мястото очистено от следи, но в пукнатината на скалата бяха останали следи от пресни сажди, а мютите с острото си обоняние откриха и пръснатите надалече главни. Огънят бе пален преди един ден.
Като наблюдаваше как мечките обикалят да търсят следи и вълнението, с което оценяваха всяка, Стив реши, че те изпитват много по-голямо удоволствие от процеса на проследяване, отколкото от следващото го откриване и убиване на жертвата. Блу-Тъндър, водачът на хайката, показа на Стив дупката, от която бяха извадили черепа на бързокраката.
— Твоите хора.
Стив се намръщи.
— Толкова далеч на север? — Ешелоните обикновено идваха от депото във форт Уърт в началото на април, но първият месец минаваше в снабдяване на попътните станции. Беше много рано да се появят, а и освен това Карлстром беше казал, че трекерите ще бъдат насочени другаде.
Блу-Тъндър поклати глава.
— Не подземни хора. Червенокожи.
Мютското име за ренегати — които наричаха себе си нарушители. Федерацията ги смяташе за престъпници, те виждаха себе си в по-героична светлина — бунтари, победили системата. Мютите не правеха никаква разлика — червенокожите бяха просто друга от многото форми на живот, населяващи земята.
— Ще ги преследвате ли?
— Разбира се. Мъртвешките лица правят добра търговия с нас.
— Мъртвешките лица?
— Майсторите на желязо. Те вземат нашите племенни братя и сестри и ни дават остро желязо. Но един червенокож струва колкото двадесет от Плейнфолк. По-добре да търгуваме с тях, отколкото да изпращаме наши хора надолу по реката.
— Какво става с тях? — попита Стив.
— Корабите с колела ги откарват.
— Знам това. Искам да кажа, когато стигнат до огнените ями на Бет-Лем.
Блу-Тъндър вдигна рамене.
— Никой никога не е говорил за това.
Един от хайката дойде при тях и сложи нещо в ръката на Блу-Тъндър. Той го погледна, след това го хвана и го опъна. Беше тънка като косъм метална нишка, жична антена, подобна на онази в ножа на Стив — само че тази беше развита от макарата.
— Това също е направено от подземни хора. Какво ще кажеш за него?
Стив подбра внимателно думите си. Беше деветдесет и девет процента сигурен, че Блу-Тъндър не знае какво държи, но не можеше да е сигурен.
— Това нещо е изработено от онези с висок занаят. Само по себе си не е нищо, но когато е свързано към друг апарат, изпраща думи, които летят по въздуха… както летят птиците над планините, до места, които не можем да видим.
