Групата на М’Колите напредваше с темпо, известно като спокойно, което за техните пленници изглеждаше като ускорен марш. Хайки, обикновено от четирима души, с вдигнати пръти за територия, отиваха далеч пред всеки фланг, после се връщаха при колоната да докладват какво са видели. Нямаше никакво ловуване; да се вземе месо от чужда „територия“ означаваше да се наруши споразумението за примирие. Ако не бъдеха дадени дарове храна, племената ядяха само каквото си носеха. Всеки ден по залез-слънце украсените пръти се забиваха за маркиране на голям квадрат. В средата се запалваше голям огън, от който се запалваха по-малки огньове за готвене. Даваха храна и вода на нарушителите и след това ги оковаваха за през нощта. Пееха се огнени песни, пушеше се трева и после всички лягаха да спят в пътните си кожи.
Като знак за дружба на Стив беше разрешено да пътува заедно с Мистър Сноу. Той не спомена за появяването на собствения му нож и изгубването на ножа на Нейлър, нито потърси да открие кой беше извършил подмяната. С нещастното прехвърляне на подкрепящото отделение проблемът беше станал несъществен. Нямаше никой, с когото да контактува. Когато беше върнал надувната лодка при чакащите мюти и беше слязъл на брега с отрязаната глава на Лундквист и главите на двамата й другари, го приветстваха като брат мечка. Найт-Фивър, която се беше грижила за колибата му по време на неговото отсъствие, сега беше горд пазител на шестте глави на коловете от двете страни на вратата. Стив беше радостен, че трябва да тръгне с търговската група преди черепите да бъдат набучени на закалените в огън колове. Обичаят бе отблъскващ, но той не искаше да се меси. Да бъде разрешено на един трекер да върви заедно с мечките беше изключителна привилегия. Беше му струвало много да стигне дотук и той нямаше намерение да прави или каже нещо, което би разрушило спечеленото крехко доверие. Онова, което мютите постигаха с груба сила, Федерацията постигаше с помощта на технология — и в много по-голям мащаб. Техните ръце бяха чисти, но методите им бяха също толкова варварски.
В Рио Лобо му беше даден достъп до подробни карти на релефа на почти цялата територия на континенталната част на Съединените щати. Те бяха прожектирани върху огромен екран, покриващ единия край на залата за инструктаж — той се беше срещал там с Карлстром шест пъти. Такъв личен интерес от оперативната дирекция означаваше, че операцията СКУЕЪРДАНС е от изключителна важност. Кадилак беше говорил за идване на кораби с колела нагоре по Йелоу-Стоун, Мис-Хури и Мис-Хипи. От видяното на картите и посоката, в която се движеше колоната, Стив тайно се надяваше, че срещата с майсторите на желязо ще стане на бреговете на Мисури. После, когато я пресякоха, очакваше да спрат на Мисисипи. Отново грешеше. Кадилак или беше сбъркал, или не беше казал истината. Вероятно последното, заключи Стив. Когато беше притиснат за повече подробности относно майсторите на желязо, младият летописец беше станал забележимо уклончив. Беше се държал по съвсем същия начин и когато Стив го беше попитал за първи път за Талисмана.
М’Кол продължиха към едно огромно водно пространство и спряха на брега близо до обраслите руини на място, носещо преди Холокоста името Дулут. Горното езеро, в поетичната метафора на мютските летописци беше „Голямата вода“.
Стив разбра, че изборът на мястото на срещата не е лишен от смисъл. Когато разглеждаше картите, беше предположил, че майсторите на желязо пътуват на югозапад надолу по река Охайо, след това завиват на север по Мисисипи, после се отклоняват наляво по Мисури в центъра на територията на Плейнфолк. Но това би ги довело опасно близко до източния фланг на надземната територия на Федерацията — новата територия на Канзас. Вместо това те бяха избрали един заобиколен северен маршрут през езерата Ери, Хюрън и Горно. Голяма водна шир. Всеки мют, който се връщаше оттук, щеше да е благодарен да види отново суша.
Когато М’Колите пристигнаха на мястото за размяна, няколко други племена вече се бяха настанили наблизо. Мястото беше маркирано с резбована боядисана върлина, забита в земята близко до брега. Традиционно домакини бяха племената от кръвната линия Сан Пол, чиято територия граничеше с Голямата вода. Лагерът беше осмоъгълен и племената на Ши-Карго и Д’Троит се настаниха едно срещу друго. Тъй като бяха най-многобройни, те бяха разположени върху два участъка; останалите четири бяха разпределени на по-малките кръвни линии — Сан’Пол, Сан’Луис, М’Уоки и С’Нати. Макар всичките да бяха от Плейнфолк, те се биеха едно с друго четиридесет и седем седмици от годината. Останалите пет обхващаха настоящето примирие — седем оживени дни на търгуване плюс четиринадесет дни за отиване и толкова за връщане до мястото на търгуване.
