Образът изчезна и се появи логото на Амтрак — син кръг, ограждащ бяла петолъчна звезда. От двете страни на кръга имаше два бели квадрата, всеки разделен от хоризонтална, насочена навън червена стрела. Според Наръчника бялата звезда символизираше Тексас, щата на самотната звезда, вътрешния щат, където беше създадена Федерацията Амтрак; синият фон представяше света със синьото небе, в който тя щеше да се върне. Червеният бордюр около звездата и лентите символизираше надземната граница, която се тласка навън от стрелите — червени като пролятата в процеса на разширяване кръв. Двата бели квадрата, пресечени от червените стрели, представяха външните щати, отвоювани от мютите — очистената повърхност.
Докато внимателно връщаше стола на мястото му, Чизъм размишляваше върху истинския гений на Първото семейство — неговото безкрайно умение да мами. В даден момент от далечното минало Джеферсъновци — самоувековечаваща се династия, чиито членове понастоящем се смяташе, че наброяват пет хиляди — беше успяла да се разположи на върха чрез хитро скроени лъжи и измами, които през столетията постепенно се бяха наложили като общоприета истина; постепенно се бяха затвърдили като вековна скала в земната кора, солидна основа, върху която бяха изградили настоящата си непристъпна властова позиция.
Брикман беше специален случай, но всички останали също бяха обработени. Дори Чизъм не можеше напълно да повярва, че онова, което беше разкрил, е истина. Това беше едно от проклятията да бъдеш прикрит агент. Истината и неистината бързо ставаха неразличими; приетите идентичности се сливаха с лежащото в основата аз и накрая те оставяха с единствения критерий — факта, че си жив. И дори този факт бързо можеше да остарее. Достатъчно беше една голяма черна точка.
Чизъм излезе от конферентната зала и тръгна към квартирата, която споделяше с трима други лекари. Да… тази работа беше трудна, съвсем сигурно. Единственото нещо, което Първото семейство не контролираше, беше състоянието след смъртта. Те можеха да те убият по хиляда различни начина и с безкрайно различна скорост, но след като сърцето престане да работи, ти си — метафорично казано — свободен от тяхната власт. Да избягаш.
Да…
Ако, разбира се, от теб е останала някоя част и има място, където да избягаш. Чизъм се надяваше, че има. Мислеше над тази идея от години, откакто един трекер — от банда на-ко, която беше проследил до лабиринт от гъсто населени тунели отпреди Холокоста под надземното място, наречено Далас — му беше показал една книга.
Старият човек му беше казал, че това е хартия. Най-близкото нещо до нея, което Чизъм беше виждал, беше пласти-филмът — материята, на която бяха отпечатани картите на повърхността. Книгата, която се наричаше Стар и Нов завет, съдържаше описания на събития, за които се предполагаше, че са се случили много, много преди дори светът със синьото небе да се е оформил. Чизъм, чиято задача беше да проникне в бандата, отдели доста време да прочете много от нея. Не беше лесно. Много от страниците липсваха или бяха скъсани. Не беше чудно, че Федерацията беше решила да запише всичко на видео. Общото впечатление на Чизъм от книгата беше, че времената не са се променили много. И в прастаро време бе имало много войни, лоши времена, добри времена, хората бяха мамени — а един човек… Божичко, него
Когато групата беше заловена, Чизъм скри книгата зад няколко разклатени тухли в един от рушащите се тунели. Беше решил да се върне да я вземе, но полицаите взривиха скривалището на групата и го превърнаха в купчина развалини. Чизъм често си казваше, че това е най-доброто, което би могло да се случи. Книгата можеше да му струва живота. Като прикрит агент на отделение за прилагане на закона, той знаеше какви са правилата, но беше открил, без да разбира защо, че притежаването на онази книга е нарушение на Първи кодекс.
